О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 21.03.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 159 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от В.Н.Б. – М. ЕГН ********** *** , против Определение № 42 от 27.01.2014 г. по гр.д. № 782/2013 г. по описа на Новозагорски районен съд в частта с която е прекратено производството срещу ответника Р.И.Б. ***. Твърди се, че в тази част обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Страната изразява становище, че следва със сила на присъдено нещо по отношение на Р.Б. да се установи обстоятелството, че той е извършил разпореждането с недвижими имоти собственост на жалбоподателката по силата на неистински документ – пълномощно. Това било необходимо, за да не може Р.Б. след участието в настоящото производство да се позовава на действително от негова гледна точка сделка. Жалбоподателката счита, че с оглед квалификацията на правното основание на предявения иск чл. 42 ал.2 от ЗЗД евентуално би могъл да бъде поставен въпросът за обезщетение на страната преобретател от обявената за нищожна сделка, което обезщетение би следвало да бъде заплатено от Р.Б., който е действал без представителна власт поради което следва той да бъде обвързан със силата на присъдено нещо и с мотивите на съдебния акт. Страната счита, че ако Б. не вземе участие в настоящото производство, дори и иска да бъде уважен той ще има съзнание, че е участвал в действителна сделка. На следващо място правата на преобретателя биха били затруднени при претенция за връщане на даденото по сделката. Жалбоподателката посочва също, че тя не е получавала сумата от 60 000 лева, която е посочена като цена на сделката и Б. би следвало да отговаря и за тази получена от него сума. С оглед на изложеното страната счита, че Р.Б. следва да бъде ответник в настоящото производство и моли в тази част обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В законния срок ответникът „Венжор агро“ ООД – гр. Стара Загора не изразява становище по частната жалба.

         В законния срок е постъпил писмен отговор от адв. М., пълномощник на Р.Б. с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че с какво съзнание ще бъде Б. по отношение на съдебния спор е ирелевантен въпрос несъотносим към спора. Ответникът счита, че жалбоподателката не е страна, която може да претендира евентуално обезщетение от обявяване на сделката за нищожна и в този смисъл не може да е страната, която ще брани правата на втория по делото ответник „Венжор агро“ ООД. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 27.11.2013 г. е била депозирана искова молба от жалбоподателката против Р.И.Б. и „Венжор агро“ ООД. В исковата молба било посочено, че жалбоподателката случайно е разбрала за сключена сделка за покупко-продажба на недвижими имоти лична нейна собственост, като сделката е била сключена чрез пълномощник в лицето на Б., който е действал като продавач от нейно име.Ищцата е изложила твърдение, че не е подписвала пълномощно на Р.Б. и че сделката е нищожна. Било е поискано съдът да прогласи нищожността на сделката поради липса на воля по договора за покупко-продажба.

         Първият ответник по иска Р.Б. чрез процесуалния си представител адв. М. изразил становище за неговата неоснователност. По отношение допустимостта на иска той изразил становище, че не е обоснована неговата пасивна правна легитимация. Посочено е, че Б. не е страна по атакуваната правна сделка. Било е поискано производството по отношение на Б. да бъде прекратено като недопустимо.

         Вторият ответник по иска „Венжор агро“ ООД изразил становище за недопустимост на предявения иск по отношение на първия ответник Р.Б., тъй като същият не бил страна по договор за покупко-продажба.

         На 27.01.2014 г. Новозагорският районен съд постановил обжалваното определение. С него приел, че правната квалификация на иска е по чл. 42 ал.2 от ЗЗД, тъй като се касае  за относителна недействителност на правната сделка по покупко-продажба поради наличието на възможност правните действия извършени без представителна власт да бъдат потвърдени. С определението съдът приел, че по отношение на Р.Б. производството следва да бъде прекратено, тъй като той е трето лице, чуждо на сделката за покупко-продажба по която страни са единствено ищцата и втория ответник.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателката на 10.02.2014 г. Частната жалба депозирана в законния срок на 14.02.2014г.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Страните в едно исково производство се определят от исковата претенция, която е предявена. В настоящия случай се иска да бъде обявен за нищожен договор за покупко-продажба. При договора за покупко-продажба страните са продавачът и купувачът. Когато за някоя от страните се явява пълномощник всички права, които той придобива или се задължава по договора са за сметка на представляваната от него страна. В този смисъл легитимирани страни в настоящото производството по обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба са ищцата В.Б. – Миколашева в качеството на продавач и ответникът „Венжор агро“ ООД в качеството му на купувач по сделката. Всички останали лица биха имали качеството на трети лица в производството – свидетели, вещи лица и т.н. В правната доктрина /проф. Сталев/ е прието, че спрямо тези трети лица сила на присъдено нещо не важи. По отношение на тях не действа даже и като оборима презумпция за съответствие между съдебно признатото и действителното правно положение – т.нар. „легитимиращ ефект“. Ето защо, след като първият ответник Б., не е страна по атакуваната сделка, няма основание той да бъде конституиран като ответник по делото.

         Съдът не констатира по делото да са направени искания от втория ответник за присъждане на обезщетение при евентуално признаване за нищожност на процесната сделка. Ако беше направено такова искане под формата на иск, резонно би било Б. да вземе участие в производството с оглед защита на интересите си. Той би бил ответник по такъв иск, но към момента такъв не е предявен и е преклудирана възможността в настоящото производство да бъде предявяван. Следва да се има предвид, че по принцип сключената сделка при липса на представителна власт е в състояние на висяща недействителност. Във всеки един момент тя би могла да бъде потвърдена от лицето от чието име е сключена и в този случай въобще би бил избегнат въпросът за заплащане на обезщетение при обявяване на нищожност на сделката.

         С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

        

         Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение №42 от 27.01.2014 г. по гр.д. №782/2013г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в частта с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника Р.И.Б. поради недопустимост на иска спрямо него.

 

 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: