ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. Сливен, 30.05.2014г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и четиинадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№169 описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

В подадената на 06.02.2014г. молба на „Такси Рони“ ЕООД се поддържа, че неправилно ДСИ при РС – Сливен е определил държавна такса от около 17 000лв. (16 973.67лв. – съгласно квитанция от 13.12.2013г.), тъй като е определена за вземания, които не са събрани в рамките на изпълнителното производство – а.д. № 616/2012г. по описа на ДСИ при РС – Сливен.

ДСИ е преценил така подадената молба като жалба срещу посочените в нея действия и е указания за отстраняването на нередовности във връзка с администрирането й по реда на чл. 436, ал. 2 – 4 от ГПК.

В изпълнение на указанията на 20.02.2014г. е подадено уточнение на жалбата. Развити са доводи за това, че таксата по чл. 53, ал. 1 от ТДТССГПК се дължи само за суми събрани в изпълнителното производство. Дължимата сума на взискателя по изпълнителният лист е платена извънсъдебно, а дори да се приеме, че се дължи такса поради плащането й след образуване на изпълнителното производство, то не е налице основание за начисляването й за задължения към НАП, които са събрани в образуваното по – рано изпълнително производство в НАП за публични вземания. Именно по това изпълнително производство на НАП са постъпили всички суми, касаещи дълга към агенцията съобразно по – рано наложени запори в полза на НАП. По повод присъединяването в изпълнителното производство пред ДСИ не е събрани никакви суми в полза на държавата и за ДСИ не съществува основание да събере такса, което се приравнява на начислена такса за суми – събрани от друг изпълнител.

Таксата в случая е била платена като условия – поставено от съдебния – изпълнител условие, за вдигане на наложените запори върху МПС.

В случая въпреки постъпилите няколко молби, вкл. от взискателя по изпълнителното дело, за прекратяването му и за вдигане на запорите, съдебният изпълнител е отказал и е поставил условие за заплащане на неправомерно определената държавна такса. Въпреки плащането й, ДСИ – Ив. Киряков, не вдигнал запорите на всички МПС-ва, както е било поискано от всички страни по изпълнителното дело.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени като незаконосъобразни действията на ДСИ Ив. Киряков, с които е определена държавна такса от 16 973.67лв., както и отказът на същия да вдигне всички наложени запори и възбрани по делото, които действия да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Съдът намира, че така подадената жалба е недопустима по следните съображения:

Жалбата против действията за ДСИ Ив. Киряков е недопустима като просрочена. Държавната такса е била заплатена на 13.12.2013г., от който момент до подаването на молбата – преценена от ДСИ като жалба, е изминал период значително по-дълъг този по чл. 436,           ал. 1 ГПК.

Относно постановения отказ от съдебния изпълнител  в самата жалба не е посочена дата. Запознавайки се с приложеното в цялост и.д. № 616/2012г. на ДСИ при РС – Сливен съдът установи, че в тази насока е издадено постановление на 17.02.2014г., като обусловено от отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството въпреки подадената от взискателя молба за това по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по съображения, че държавата се счита присъединен взискател, а видно от издадените по чл. 191, ал. 2 ДОПК удостоверения има несъбрани държавни вземания.

С решение от 01.04.2014г. по ч.гр.д. № 188/2014г. на ОС – Сливен е оставена без уважение подадената от длъжника жалба против отказа за прекратяване, по съображения, че държавата като присъединен взискател съгласно чл. 457, ал. 1 ГПК е приравнен на първоначалния. Решението е подписано с особеното мнение с оглед липсата на основание за приравняване на държавата като присъединен взискател със самостоятелни права към останалите присъединени взискатели, които разполагат с изпълнителен титул.

Подадената жалба срещу отказа на ДСИ Ив. Киряков да бъдат вдигнати наложените запори не е просрочена – подадена е на 20.02.2014г. чрез уточнението по повод жалбата срещу неправилно определената държавна такса.

Хипотезите, при които длъжникът може да обжалва насочването на принудителното изпълнени и отнемането на движими вещи са стриктно определени в закона – в случаите, когато длъжникът счита, че се касае за несеквестируеми имуществени права и, когато не е била надлежно уведомен за изпълнението.

Настоящия съдебен състав, намира, че не може да тълкува разширително така изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК хипотези, поради което и в тази й част жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ТАКСИ РОНИ“ ЕООД, ЕИК 119627103 със седалище и адрес на управление, ул. „С. Ш.“ № *, чрез адв. Д.П. *** като НЕДОПУСТИМА.

 

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред Бургаски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

ЧЛЕНОВЕ: