О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 28.03.2014 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 191 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по жалба против определение, с което е отказано уважаване на молба на родител на малолетно дете за извършване на разпореждане с имущество на детето по чл. 130 ал. 3 от СК и се движи по реда на чл. 530 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят счита, че отхвърлянето на молбата му е неправилно и незаконосъобразно, несъобразено с конкретните обстоятелства. Твърди, че доводите на съда са субективни, развива съображения в тази насока. Моли да се отмени обжалваното определение.

Настоящият състав, като се запозна с молбата по чл. 130 ал. 3 от СК и приложените към нея доказателства, намира жалбата за неоснователна.

Посочените мотиви за желанието да бъде изтеглена сумата от личната сметка на детето /детски влог/ не могат да бъдат приети безрезервно и безкритично от съда, тъй като той е длъжен да следи за интересите на малолетното дете във всеки случай, когато имуществото му може да бъде накърнено.

В настоящия случай се иска разрешение за извършване на точно такова разпореждане, което би довело до намаляване на сумата в собствения на малолетното дете детски влог. Поради това, за да се разреши това, съдът следва да се увери еднозначно и несъмнено, че това действие не противоречи на интересите на малолетното дете. Извод за това може да бъде направен единствено ако се докаже, че те ще бъдат защитени чрез реципрочно създаване в патримониума му на имуществено благо от същия или друг вид в същия или в по-голям размер.

Действително бащата, като законен представител на детето, твърди, че с тази сума ще бъде закупен недвижим имот, като за предстоящата сделка е представен предварителен договор, по който като страна-купувач е посочено малолетното дете.

Само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да се удовлетвори искането за разпореждане с личния влог на детето, тъй като водещият интерес на последното налага да се проведе изследване в две посоки – налице ли е нужда за самото дете от  такава трансформация на имуществото му и равностойна ли е тази трансформация – тоест запазва ли се като цяло, увеличава ли се или се намалява стойността на имуществените права в патримониума му.

Поради това РС правилно е посочил, че с молбата не са представени убедителни доказателства за необходимостта от закупуване на имота. Това би могло да стане чрез изготвяне на социален доклад относно условията в които живее понастоящем детето, къде, с кого и има ли предимства това положение да бъде променено. Също така е очевидна драстичната разлика в продажната цена на имота при закупуването му от продавачката по представения предварителен договор и уговорената в последния цена, на която да бъде закупен от малолетното дете чрез законния му представител. При данъчна оценка към 2012г. от 4 396 лв. имотът е закупен за 5 000 лв., а при данъчна оценка към 2014г. от 5 283 лв. той се предлага за 50 000 лв.

Несъстоятелен и несподелим е доводът, изтъкнат в жалбата относно „всеизвестността“ на практиката за закупуване на МПС по застрахователна, а не по пазарна цена. В светлината на изложеното по-горе, за да се увери съдът, издаващ разрешението по чл. 130 ал. 3 от СК, че интересът на малолетното дете няма да бъде накърнен, с молбата е следвало да се представи независима експертна оценка на имота, която да даде действителната му пазарна стойност. В случай, че тя съвпада или тангира с уговорената по предварителния договор цена, съдът може да приеме, че сделката не би противоречала на интереса на детето.

Тъй като обаче доказателства за изброените обстоятелства не са представени с молбата, въззивната инстанция счита, че към момента не е обосновано издаването на разрешение за разпореждане с личния влог на малолетното дете. Като е достигнал до същите изводи, решаващият съд правилно е оставил без уважение молбата и актът му следва да бъде потвърден.

Отказът не прегражда възможността да бъде подадена отново такава молба, в случай, че молителят се снабди с доказателства, удостоверяващи защитата на интересите на малолетното дете.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 86 от 20.03.2014г. по гр.д. № 178/2014г. на НзРС, като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: