О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

 

гр.Сливен, дата 15.04.2014г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

 като разгледа докладваното от съдия М.БЛЕЦОВА частно гражданско дело № 201 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството се развива по реда на чл. 437 вр. чл. 463 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на В. И.М. лично и като пълномощник на К.И.Т. против разпореждане на ДСИ при РС – Сливен от 20.01.2014г., с което е постановен отказ от прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. В жалбата е посочено, че обжалваното разпореждане на ДСИ е незаконосъобразно. Жалбоподателката твърди, че на 03.12.2013г. тя и нейният брат са платили сумата от 1230,00 лева на кредитора И.Т. като на съдебния му адрес гр.С. 1000, ул.“Д.“ *-* са изпратили пощенски запис. Жалбоподателката счита, че сумата следва да е получена от адв.Б., който е бил пълномощник на кредитора Т. по гражданското дело. Жалбоподателката разбрала за образуваното изпълнително дело на 16.12.2013г., когато получила покана за доброволно изпълнение. Жалбоподателката счита, че според закона е равнопоставено плащането по банков път и плащането с пощенски запис, и преценката дали плащането е извършено зависи от датата на извършването му /преди или след образуване на изпълнителното производство чл.433 ал.1 т.1 от ГПК/.

Жалбоподателката намира обжалваното разпореждане за неаргументирано, освен това посочва, че то е непълен изопачен акт на изпълнителното производство. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане и съдът да прекрати изпълнителонто дело, поради изчерпването му.

В законния срок е депозирано възражение от адв.Б., пълномощник на кредитора по изпълнителното дело И.К.Т.. Със същото жалбата на М. е оспорена като недопустима в частта, с която тя е подадена и от името на нейния брат К.И.Т., тъй като като негова сестра тя е извън кръга на определените от закона лица /чл.32 от ГПК/, които могат да бъдат представители на страните в гражданското съдопроизводство по пълномощие. По отношение на жалбата от името на М. кредиторът я оспорва като неоснователна и моли да не бъде уважавана.посочено е, че като процесуален представител на кредитора по гражданското дело той е имал права да го представлява единствено по него и не е имал право да го пресдтавлявавъв връзка с образуваното изпълнително дело, поради което не е можело свободно да получава каквито и да са документи извън тези, които са свързани с конкретни съдебни производства. В тази връзка страната посочва, че служебния адрес на кредитора по гражданското дело не е адрес за кореспонденция по принцип, както и че той има постоянен адрес в РБългария и това е: гр.Стара Загора, ж.к.“Железни врата“ 22 ет.4 ап.12. Страната изрично заявява, че не е получавала пощенски запис, изпратен от длъжниците. Моли частната жалба да не бъде уважавана.

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които е посочил, че не е прекратил образуваното изпълнително производство, тъй като взискателят по него реално не е получил процесната сума преди образуване на изпълнителното дело, а именно преди 02.12.2013г.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 943/2013 г. при ДСИ – Сливен е било образувано на 02.12.2013 г. във връзка с депозирана молба от адв.Б., пълномощник на И.К.Т.. Към молбата бил приложен изпълнителен лист от 19.11.2013г., с който В. И.М. и К.И.Т. са били осъдени да заплатят на И.К.Т. сумата от 1230,00 лева деловодни разноски.

На длъжниците К.Т. и В. М. били връчени покани за доброволно изпълнение на 20.12.2013г.

На 20.12.2013г. била депозирана молба от длъжницата М., както и от длъжника Т., с която било поискано изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433 т.1 от ГПК, тъй като задължението, което са имали към И.Т. е било погасено с изпращане на пощенски запис от 03.12.2013г. Към молбата било представено и нотариално заверено пълномощно от К.Т., с което упълномощава В. М. да го представлява пред всички военни и граждански съдилища. С молбата е било представено и копие от пощенски запис от 03.12.2013г. с получател И.К.Т..  По делото е приложена служебна бележка от Пощенска станция Сливен в която е посочено, че В. М. е подала пощенски запис на 03.12.2013г. за сумата от 1230,00 лева за И.К. ***. посочено е, че пощенският запис не е получен и е изпратен на хранение в гр.София на 09.01.2014г.

На 13.01.2014г. било депозирано становище от адв.Б. относно искането на В. М. за прекратяване на изпълнителното производство, с което същият е заявил, че нито лично И.Т., нито процесуалният му представител е получавал част или цялата от претендираната по изпълнителното дело сума. Помолено е било да не се уважава искането за прекратяване на изпълнителното производство.

На 20.01.2014г. било постановено обжалваното разпореждане, с което ДСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство, като приел, че не е налице реално плащане на длъжника.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

         Частната жалба е процесуално недопустима . Същата е подадена в срок, но са обжалвани действия от длъжника , които не подлежат на обжалване .

         В 435 ал. 1 от ГПК са регламентирани действията на СИ , които могат да бъдат обжалвани от взискателя по изпълнението . Там е посочено, че взискателят може да обжалва прекратяването на принудителното производство. Действията извършвани от СИ , които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК. Това са постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. В настоящия случай действието , което се обжалва е отказът на ЧСИ да прекрати принудителното производство. Това действие не подлежи на обжалване от длъжника по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

 

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на В. И.М. лично и като пълномощник на К.И.Т. против разпореждане на ДСИ при РС – Сливен от 20.01.2014г.,по изпълнително дело943/13 г. по описа на СР – Сливен, с което е постановен отказ от прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 201 по описа на Сливенския окръжен съд за 2014 г. поради недопустимост на жалбата.

 

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред БАС .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: