О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 10.04.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№203 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Т.Н. в качеството му на синдик на „Ф-тур“ ЕООД /в несъстоятелност/ чрез пълномощник – адв.Л.Г. от САК против Определение №581/17.02.2014г. по гр.д.№3474/2013г. на СлРС, с което е оставено без уважение искане на ищеца за продължаване на даденият му срок за представяне на справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата и на основание чл.129, ал.4, вр. с ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото.

            Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че с първоначално определения срок, за който са били уведомени на 06.01.2014г., съдът указал представяне на документ, който е в невъзможност да се представи без издаване на съдебно удостоверение, като съдът не е определил срок за издаването му, те не са уведомени за изготвянето му и същото не им е изпратено по пощата. Освен това посочва, че с молбата от 12.02.2014г. не само е поискано удължаване на срока, но са представили и доказателства относно зависимостта си от държавен орган, за да изпълнят дадените от съда указания. Веднага след получаване на справката от ГД „ГРАО“, същата е изпратена на СлРС. Съдът е постановил атакуваното определение без да отчете изложените обстоятелства, както и молбата им от 13.02.2014г., с която са изпълнили дадените указания. Поради това моли съда да отмени обжалваното определение.

            От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с предявени от Т.Н. в качеството му на синдик на „Ф-тур“ ЕООД /в несъстоятелност/ при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД против Р.А.М..

При изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съобщението до ответницата Мечева е върнато в цялост, невръчено, с отбелязване, че същата е стария собственик на апартамента, посочен в исковата молба като адрес за призоваване на ответницата, като е залепено уведомление. Съдията докладчик е оставил без движение производството по делото с разпореждане от 13.12.2013г. и дал указания на ищеца да представи в двуседмичен срок справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата, като го е предупредил, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено. Съобщението с дадените указания е връчено на ищеца чрез пълномощника адв.Г. на 06.01.2014г. На 07.01.2014г. по делото е постъпила молба от ищеца за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с исканата справка от ГД“ГРАО“ и е поискано продължаване на указания от съда срок. С разпореждане от 13.01.2014г. съдията-докладчик е разпоредил издаване на исканото съдебно удостоверение и е продължил срока с 2 седмици. Удостоверението е издадено на 13.01.2014г. Същото е получено от синдика Н. на 28.01.2014г.

На 13.02.2014г. по делото е постъпила молба от ищеца, изпратена по пощата на 12.02.2014г., с искане за продължаване на указания с разпореждане от 13.01.2014г. срок за представяне на справката за адресна регистрация на ответницата, тъй като още не била получена справката от ГД“ГРАО“.

С Определение №581 от 17.02.2014г. въз основа на молбата от 13.02.2014г., съдията-докладчик приел, че към момента на изпращане на молбата по чл.63 от ГПК – 12.02.2014г. указания и продължен от съда срок за представяне на справката за адресна регистрация на ответницата вече е изтекъл и не може да бъде продължен. От друга страна указанията на съда не са изпълнени, на ответницата не може да се връчи препис от исковата молба, поради което производството по делото следва да се прекрати. Поради това СлРС е постановил обжалваното определение за оставяне без уважение искането по чл.63 от ГПК и е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.4, вр. с ал.3 от ГПК.

На 17.02.2014г. /без отбелязан час/ в регистратурата на СлРС е постъпила молба от ищеца, с която е представено издаденото от ГД „ГРАО“ удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответницата. Молбата е докладвана на съдия-докладчика на 18.02.2014г.

Определение №581/17.02.2014г. по гр.д.№3474/2013г. на СлРС е връчено на ищеца на 10.03.2014г. Частната жалба против него е депозирана на 12.03.2014г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоначално определения от районния съд срок за представяне на справка за адресна регистрация на ответницата – двуседмичен е започнал да тече от 06.01.2014г. и е изтекъл на 20.01.2014г. С продължаването му с разпореждане от 13.01.2014г. с още две седмици, новоопределения срок е започнал да тече от изтичане на първоначалния – от 20.01.2014г. и е изтекъл на 03.02.2014г., съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2, изр. 2 от ГПК. Следователно срокът за представяне на изисканата справка за адресна регистрация на ответницата е изтекъл на 03.02.2014г. Към този момент по делото не е подавана молба за продължаването му, нито даденото от съда указание е било изпълнено. Правилно районният съд е посочил в атакуваното определение, че към момента на подаване на новата молба за продължаване на срока от 13.02.2014г., изпратена по пощата на 12.02.2014г., срокът за представяне на изисканата справка вече е бил изтекъл и не може да бъде продължен.

Безспорно указаната от съда нередовност не е била изпълнена в определения и продължен от съда срок, изтекъл на 03.02.2014г., поради което безспорно са били налице основания за прекратяване на производството по делото, поради неотстраняване на пречките по движението му. Извода на СлРС е правилен и законосъобразен.

Напълно неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че неопределянето от съда на срок за издаване на исканото от него удостоверение и неизпращането му на страната опорочава атакувания акт. Съдията-докладчик е разпоредил издаване на удостоверение и такова е издадено незабавно - разпореждането е от 13.01.2014г. и удостоверението е издадено с изх.№СД-02-08-330/13.01.2014г. Съдът няма задължение да изпраща издаденото удостоверение на страната. То се издава и стои по делото до получаването му от страната, респ. неин надлежно упълномощен представител. Въпреки това, ищецът не е направил и нарочно искане за изпращането му по пощата, като не е приложил пощенски плик с марка за целта, в който случай би могло удостоверението да му се изпрати. Следователно по-късното получаване на своевременно издаденото удостоверение се дължи изцяло на причини у самия ищец – неявяването му в СлРС, респ. изпращане на пълномощник за своевременно получаване на удостоверението. Забавянето в получаването на удостоверението, а от там и на по-късното му използване, респ. получаване на резултата от него се дължи единствено и само на ищеца. Същият е имал и възможността при получаване на удостоверението на 28.01.2014г. – в края на новоопределения срок, да подаде своевременно молба по чл.63, ал.1 от ГПК. Такова действие ищецът не е предприел. Той със своите действия /забавяния/ и бездействие сам се е поставил в невъзможността да се снабди и представи по делото в срок указаната справка за адресна регистрация.

Такова удостоверение е представено по делото едва след постановяване на атакуваното прекратително определение, но безспорно много след изтичане на новоопределения от съда срок за това. Поради това въззивният съд няма основание да приеме, че указаната от съда нередовност е отстранена в определения, в т.ч. и продължен срок.

 С оглед изложеното, съдът намира, че районният съд правилно и законосъобразно е прекратил производството по гр.д.№3474/2013г. Обжалваният съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Определение №581/17.02.2014г. по гр.д.№3474/2013г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               

                                                                                             2.