О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Сливен, 17.04.2014 г.

        

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

                                                                              СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Костова в. ч. гр. дело № 222 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М.Т.Т. срещу Разпореждане от 4354/ 28.02.2013г. постановено по ч.гр.д. № 4217/2013г. на СлРС, с което не е зачетено действието на подаденото възражение по реда на чл.4141 ГПК, като подадено извън преклузивния срок. Жалбоподателят твърди, че са възникнали обстоятелства – смърт на нейния зет, които са наложили пътуване извън града и поради това е пропуснала срока с един ден. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено, като неправилно.

Ответното лице ВИК – Сливен ООД не е депозирало отговор по жалбата в законоустановения срок.

Настоящия съдебен състав, като прецени доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

СлРС на 05.11.2013г. е бил сезиран от ВИК – Сливен ООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М.Т.Т.. Заявлението е уважено и на 06.11.2013г. е издадена Заповед № 2674 за изпълнение на парично задължение срещу длъжника. На 12.02.2014г. е връчено съобщение на длъжника за издадената заповед, като срокът за възражение изтича на 26.02.2014г. На 27.02.2014г. е подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК.

С разпореждане № 4354/28.02.2014г. СлРС е постановил, че не зачита действието на подаденото възражение, като подадено след изтичане на двуседмичния срок от връчване на заповедта за изпълнение. Разпореждането е връчено на 11.03.2014г., а ЧЖ е депозирана на 18.03.2014г.

Частния жалбоподател е представил доказателства, от които е видно, че на 13.02.2014г. в гр. Девин е починал Г.К., неин зет – съпруг на дъщеря й.  Твърди се, че това непредвидено обстоятелство е наложило пътуване и престой в гр. Девин и е станало причина за пропускане на срока за възражение.

С оглед установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че частната жалба e подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Въпреки това се явява недопустима, тъй като е насочена срещу акт, постановен извън процесуалните правила.

Съгласно чл.411, ал.3 ГПК, при уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника. Съдържанието на заповедта за изпълнение е уредено в чл.412 ГПК. Съществената част от заповедта включва: посочване на задължението, което трябва да се изпълни, и разноските, които трябва да се платят; покана до длъжника да изпълни в 2-седмичен срок от връчване на заповедта; указание до длъжника, че може да подаде възражение срещу издадената заповед в 2-седмичен срок от връчването; указание, че ако длъжникът не направи възражения в срок или не изпълни доброволно, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение. Всички тези реквизити са налични в издадената заповед за изпълнение. С изтичането на срока за възражение, който не може да бъде продължаван, издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Влизането на заповедта в сила не е обусловено от издаването на нарочен акт на съда, с който да констатира, че възражение не е подадено или че подаденото такова е извън срока. Изтичането на предвидения преклузивен законов срок води до влизане на заповедта в сила по силата на закона и е основание за издаване на изпълнителен лист съгласно чл.416 ГПК.

Предвид горното, първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл с нарочно разпореждане, с което е постановил, че не зачита действието на възражението, като такъв акт не е предвиден в процесуалния закон. Също така и неправилно е отбелязал, че същото разпореждане подлежи на обжалване пред горестоящия окръжен съд. Неправилното посочване в съдебния акт, че същият подлежи на обжалване не го прави обжалваем. Така, не само че районният съд е постановил разпореждане, което не е предвидено от процесуалния закон в процедурата на заповедното производство, но и длъжникът е подал частна жалба срещу него, която излиза извън законово предвидените му способи за защита.

По изложените съображения частната жалба е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, поради което и не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по съществото на частната жалба. Образуваното въззивно производство следва да бъде прекратено. Само за пълнота следва да се отбележи, че длъжникът в конкретния случай, разполага с друг способ за защита, визиран в разпоредбата на чл. 423, ал.1, т.4 от ГПК.

Предвид изложените съображения, Сливенският Окръжен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на М.Т.Т. с ЕГН ********** *** срещу Разпореждане от № 4354/28.02.2014г., постановено по ч. гр. д. № 4217/2013 г. по описа на Районен съд - Сливен, като процесуално недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гр. дело № 222/2014 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

        

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

                                                                              2/