О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 14.04.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:     МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№233 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Е.Х.С. против Определение №944/24.03.2014г. по гр.д.№4893/2013г. на СлРС, с което е върната искова молба вх.№24901/2013г., поради неизпълнение на указанията на съда и е прекратено производството по делото.

            Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че с молба от 11.03.2014г. е поискал от съда намаляване на определеното възнаграждение за особен представител на ответницата, съобразно решение на Съвета на АК – Сливен, по която съдът не се е произнесъл. Вместо това, съдът е прекратил делото, поради неизпълнение на указанията. Освен това посочва, че действията на съда не са му съобщавани по надлежния ред. Моли съда да отмени обжалваното определение за прекратяване на производството и да върне делото с указание за произнасяне по молбата му за редуциране на възнаграждението на особения представител, като същото бъде определено в размер на 300лв.

            От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с предявени от Е.Х.С. при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: брачен иск за прекратяване с развод на сключения между него и ответницата граждански брак с правно основание чл.49 от СК, ведно и искове относно упражняване на родителските права, лични отношения, издръжка на роденото от брака малолетно дете и относно предоставяне ползването на семейното жилище след развода.  

При изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съобщението до ответницата Б.Е.С. е върнато в цялост, невръчено, с отбелязване, че адреса е постоянно заключен, като е залепено уведомление. Въз основа на разпореждане на съдията докладчик, ищецът е представил справка за адресна регистрация на ответницата, като на посочения в справката постоянен адрес в гр.Сливен е разпоредено връчване на книжата. Настоящия адрес на ответницата е в Гърция /неизвестен/. Съобщението отново е върнато невръчено с отбелязване, че адреса е постоянно заключен, като е залепено уведомление. С разпореждане от 24.02.2014г. съдът е приел на основание чл.47, ал.5 от ГПК съобщението до ответницата за редовно връчено и го приложил към делото. С оглед необходимостта от назначаване на особен представител на ответницата, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, съдът е определил депозит за такъв в размер на 500лв. и е указал на ищеца внасянето му в едноседмичен срок от съобщаването.

Съобщението до ищеца с дадените указания за внасяне на определение депозит за особен представител е изпратено на адреса, посочен от ищеца в исковата молба, като е върнато по делото невръчено с отбелязване, че след многократни посещения в различно време на деня, вкл. и вечер не е открит никой на адреса. Съдията-докладчик с р.з. от 07.03.2014г. е разпоредил съобщаване по реда на чл.129, ал.2 от ГПК – чрез обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. Съобщението е поставено на таблото в СлРС на 07.03.2014г.

На 11.03.2014г. по делото е постъпила молба от ищеца, който посочва, че няма възможност да внесе определеното възнаграждение за особен представител в размер на 500лв., но разбрал, че има протокол на Съвета на АК – Сливен, съгласно който в подобни случаи се определя възнаграждение в размерна 300лв. Моли съда да определи възнаграждение за особен представител в по-малкия размер от 300лв.

С обжалваното определение, съдът е приел, че е недопустимо определяне на възнаграждение в по-нисък размер от този по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и след като указанието на съда не е изпълнено, прекратил производството по делото.

Определение №944/24.03.2014г. по гр.д.№4893/2013г. на СлРС е връчено на ищеца на 03.04.2014г. Частната жалба против него е депозирана на 08.04.2014г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

След провеждане на процедурата по чл.47, ал.1-ал.5 от ГПК във връзка с връчване на книжата по делото на ответницата, с оглед необходимостта от назначаване на особен представител на същата, с оглед защита на интересите й в процеса и осигуряване на процесуалното й представителство и защита, районният съд правилно е определил на първо място дължимото за особения представител възнаграждение, което следва да бъде внесено от ищеца, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК.

Съгласно т.6 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, размерът на възнаграждението за особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 от ГПК се определя от съда при условията на наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. /действащ към момента на определяне на депозита от СлРС/ минималния размер на адвокатското възнаграждение по граждански дело за прекратяване на брак по исков ред е 500лв. Следователно СлРС правилно и законосъобразно е определил възнаграждението за особен представител на ответницата, като се е ръководил от цитираните задължителни указания на ВКС и от съответния нормативен акт. Посоченото решение на Съвета на АК – Сливен, с което се дерогират разпоредбите на Наредба №1/2004г., не е обвързавщо съда и въззивният съд не може да задължи прилагането му от районния съд.

СлРС с обжалваното определение се е произнесъл по молбата с мотивите си, като е посочил изрично, че за него е недопустимо определяне на възнаграждение в по-нисък размер, като е посочил реда, по който е определил възнаграждението за особен представител. С молбата ищецът не е направил искане за освобождаване от внасяне на възнаграждение за особен представител по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК, а определяне на възнаграждението в по-нисък размер, съгласно решение на АК – Сливен. 

Безспорно, ищецът не е внесъл в указания му от съда срок определения депозит за възнаграждение за особен представител на ответницата, което е пречка за движение на делото, поради което безспорно са били налице основания за прекратяване на производството по делото. Извода на СлРС е правилен и законосъобразен.

С оглед изложеното, съдът намира, че районният съд правилно и законосъобразно е прекратил производството по гр.д.№4893/2013г. по описа на СлРС. Обжалваният съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Определение №944/24.03.2014г. по гр.д.№4893/2013г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               

                                                                                             2.