О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 15.04.2014 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 235 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение с което е допуснато обезпечение на предявени искове чрез налагане на запор върху банкови сметки и се движи по реда на чл. 396 вр. чл. 275 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че съдът незаконосъобразно е допуснал обезпечение чрез налагане на запори върху депозитните и разплащателните му сметки, валутни и левови в изброените банки. Заявява, че от представените доказателства е видно, че почти цялото задължение е погасено по давност, съдът неправилно бил приел, че исковете са вероятно основателни и е налице несъразмерност между допуснатото обезпечение и обезпечителната нужда. Запорът върхху сметките му го затруднявал при изплащането на възнагражденията на служителите на дружеството и дължимите суми на други съконтрахенти. Жалбоподателят твърди, че е наложен и запор върху влекач и ремарке, чиято застрахователна стойност обезпечава изцяло и дори надхвърля претендираната сума.

Поради това моли въззивния съд да отмени определението и постанови ново, с което постанови вдигане на наложените запори върху депозитните и разплащателни, валутни и левови сметки в изброените банки.

В законовия срок насрещната страна е подала писмен отговор с който оспорва частната жалба като неоснователна и иска тя да ен бъде уважавана. Развива съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното определение.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, подадена в срок от  процесуално легитимиран субект, но  неоснователна.

Целта на обезпечението е заложена в разпоредбата на чл. 391 от ГПК – да се осигури на ищеца възможност за безпрепятствена реализация на правата му по съдебното решение. За да се уважи искането за допускане обезпечение на иска, е необходимо да са налице кумулативно общата предпоставка на чл. 391 ал. 1 от ГПК, заедно с някоя от тези по т.т. 1 или 2.

В случая е безспорно, че предявените искове са допустими. Също така съдът счита, че е налице и обезпечителна нужда както с оглед естеството на исковете и материалните правоотношения, които се защитават с тях, така и предвид цената им. Битността на ответника като търговец предполага такива активни постоянни правни и фактически действия, свързани с осъществяването на дейността му, за които  може обосновано да се прецени, че има опасност така да намалят или накърнят имуществото, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да осуетят или затруднят реализирането на техните права.

Налице е и кумулативното условие по т. 1 на ал. 1 чл. 391 – исковете са подкрепени с убедителни писмени доказателства, сочещи на тяхната вероятна основателност. Това е било положението към момента на постановяване на атакуваното определение, което е било правилно преценено от решаващия съд, с оглед частичното уважаване на исковете и последвалото потвърждаване на решението от въззивната инстанция.

Така, щом съществува обезпечителна нужда и исковете отговарят на критериите на правната норма, молбата за допускане на обезпечението е основателна. Следва да се допусне адекватна обезпечителна мярка, която в максимална степен да предотврати евентуалните затруднения за осъществяване на правата по решението от страна на ищеца.

Посочената от него такава, която е и уважена от съда – запор върху банкови сметки на ответника - е подходяща по смисъла на ГПК, тоест - е в състояние директно и максимално бързо да доведе до търсения резултат. В случая, след като ищецът очаква да получи конкретна парична сума, плащането й следва да се обезпечи с мярка, която ще му осигури точно наличност на парична сума.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че запорирането на сметките му затруднявало плащанетона заплати и задължения към други контрагенти – обезпечителната мярка е наложена само в конкретно посочени банки и само д ообщ размер от  71 221, 80 лв. Не може в това производство да се коментира запора върху влекач и ремарке, тъй като това е сторено с друго определение, което не е предмет на настоящата жалба.

Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното определение следва да се потвърди, като законосъобразно.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 396 вр. чл. 278  и чл. 271 от ГПК съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3357/16.12.13г. по гр. д. № 6877/10г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

Определението  не подлежи на  касационно обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: