О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 19.05.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 249 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв.А. в качеството му на пълномощник на „В и К- Сливен“ ООД , със седалище гр.С., ул“6-ти с.и“ № * против разпореждане № 27/29.01.2014 г. по ч.гр.д. № 495/2013 г. по описа на Районен съд – Котел в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 120.00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се сочи, че в тази част разпореждането на КРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с материалния и процесуалния закон. Страната твърди, че в съответствие с разпоредбите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата, както и във вр. чл. 7 ал.5 във вр.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., е бил сключен договор за правна защита и съдействие между „В и К – Сливен“ ООД и адвокатско дружество „Попов и партньори“, по който е било договорено възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие против Ж.С.Д. ***, във връзка с което на 5.12.2013 г. по сметка на Адвокатското дружество е постъпила сумата в размер на 40 800.00 лв., представляваща общ размер на платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по възложени на кантората случаи. Във връзка с постъпилите суми на възложителя „В и К – Сливен“ е била издадена фактура № 3622/5.12.2013 г. Копие от платежното нареждане, както и от издадената вследствие на него фактура и от договора за правна помощ и съдействие, са били приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение,  като по този начин са били изпълнени изискванията на т.1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС. Жалбоподателят посочва, че след като изцяло са били уважени претенциите на представляваното от него дружество за издаване на заповед за изпълнение е следвало да бъдат уважени изцяло и направените от него разноски по заповедното производство, като им бъдат присъдени разноски в размер на 146.00 лв., от които 26.00 лв. д.т. и 120.00 лв. адвокатско възнаграждение. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната част и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи искането на доверителя за присъждане на разноски с всички произтичащи от това последици. Претендират се разноски и за настоящата инстанция.

         Ответната страна не е изложила отговор на частната жалба.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

         От представените по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         На 20.11.2013 г. бил сключен договор за правна защита и съдействие между „В и К – Сливен“ ООД и адвокатско дружество „Попов и партньори“ по силата на който адвокатското дружество приело срещу уговорено възнаграждение да оказва правна защита и съдействие подела на възложителя. Председателят на Управителния съвет на адвокатско дружество „Попов и партньори“ преупълномощил адв.Е.А. да представлява и защитава „В и К – Сливен“ ООД до приключване на производството по събиране на вземания на клиента срещу Ж.С.Д..

         На 13.12.2013 г. АД „Попов и партньори“ превели по сметка на Районен съд – Котел сумата от 25.00 лв., представляваща д.т. по заповедно производство срещу Ж.С.Д..

         На 5.12.2013 г. „В и К – Сливен“ превела на АД „Попов и партньори“ сумата 40 800.00 лв., представляваща превод за партидни дела. Видно от фактура издадена на 5.12.2013 г. от АД „Попов и партньори“ от получената сума посочена по-горе 100.00 лв. /120.00 лв. с ДДС/ са били предназначени за възнаграждение за защита в заповедно производство срещу Ж.С.Д..

         На 16.12.2013 г. било депозирано в Районен съд – Котел заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заявител бил „В и К – Сливен“ ООД чрез пълномощника си адв.Е.Л.А.. Длъжникът по заявлението бил посочен като Ж.С.Д.. Според заявлението длъжницата Д. дължала сумата от 139,87 лв. главница и 39,91 лв. законна лихва за забава за периода от 31.01.2011 г. до 12.12.2013 г. за неплатени предоставени по В и К услуги. Със заявлението било поискано да бъдат присъдени на заявителя 146.00 лв. разноски, от които 26.00 лв. д.т. и 120.00лв. адвокатско възнаграждение. Към заявлението били приложени фактури, касаещи основателността на претенцията и заявителя, договор за правна защита и съдействие между „В и К – Сливен“ ООД и АД „Попов и партньори“, пълномощно, с което бил преупълномощен адв.А., преводно нареждане за платена д.т., фактура № 3611/5.12.2013 г. , както и авизо за преведена сума на 40 800.00 лв. Въз основа на така представените доказателства на 29.01.2014 г. КРС постановил обжалваното разпореждане № 27. С него той се разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 т.1 от ГПК в полза на „В и К- Сливен“ ООД срещу Ж.С.Д. за цялата претендирана сума, както и за сумата от 26.00 лв. разноски по делото. С обжалваното разпореждане било отказано да се издаде заповед за изпълнение за сумата от 120.00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите си съдът посочил, че отказва да присъди търсената сума в размер на 120.00 лв., тъй като по делото липсват доказателства за извършено плащане т.е. не са били представени банкови документи, че сумата по фактурата е постъпила в банковата сметка на адвокатското дружество или е била заплатена на адв.А..

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 06.02.2014г. и в законния срок на 12.02.2014г. е била депозирана процесната жалба.

         Частната жалба е процесуално допустима, като предявена от заинтересовано лице, в законоустановения срок. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         В разпоредбата на чл. 411 ал.2 от ГПК е посочено, че съдът разглежда депозираното заявление и издава заповед за изпълнение освен, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на РБ, длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на РБ или искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 410 ал.2 препраща към разпоредбите на чл. 127 ал.1 и ал.3 и чл. 128 т.1 и т.2 от ГПК, относно необходимото съдържание на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е посочено също, че трябва да има и изрично искане за издаване на изпълнителен лист. Т.е. при издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 411 от ГПК, съдът извършва един строго формален преглед на представените пред него доказателства. Той следи за най-общите изисквания, които да са налице, а именно индивидуализиране на страните, индивидуализиране на съда, наличие на подписи, конкретизиране на искането, което се иска да бъде уважено. При този формален преглед, съдът не обсъжда и не анализира в детайли представените доказателства, касаещи евентуалния спор между страните. Вследствие на този формален преглед е достатъчно длъжникът да депозира едно формално възражение за недължимост на сумите, за да се спре изпълнението на заповедта за изпълнение. В настоящия случай съдът е приел, че от формална гледна точка депозираното заявление е изрядно, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити и е издал исканата заповед за изпълнение за цялата претендирана от страната сума. Съдът е следвало да присъди на заявителя и претендираните от него разноски в пълен обем, поради следните съображения: на първо място съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК за платените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. След като е изцяло уважена претенцията на страната и заповедта за изпълнение касае пълния обем претендирани права, то на страната е следвало да бъдат присъдени изцяло извършените от нея разноски. Ако ответната страна е имала някакво възражение по отношение на присъдената сума за разноски, същата е можела да защити правата си като обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските съгласно разпоредбата на чл. 413 ал.1 от ГПК. От друга страна на съда са били представени и достатъчно писмени доказателства за това, че разноските по депозираното искане за издаване на заповед за изпълнение са осъществени от заявителя. Представени са били договор за правна защита и съдействие, пълномощно за преупълномощаване на адв.А., копие от банков документ за преведена сума за партидни дела на „В и К – Сливен“ с пълномощник „Попов и партньори“, както и фактура, в която е посочено, че за конкретното дело са били получени 100 лв., за адвокатско възнаграждение /120.00 лв. с ДДС/. По този начин са осъществени и изискванията заложени в тълкувателно решение № 6/2013 на ВКС съгласно т.1 от което съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е платила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това.

         С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната част и да уважи претенцията на заявителя за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 120.00 лв. и разноски по делото. Следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция. По делото са представени доказателства за платена д.т. по частна жалба в размер на 15.00 лв.

                  Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ОТМЕНЯ разпореждане № 27/29.01.2014 г. по гр. д № 495/2013 г. на Котелския районен съд в частта, с която е отхвърлено депозираното от „В и К – Сливен“ ООД гр.С., ул.“6-ти с.“ № * против Ж.С.Д. ЕГН ********** *** заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ВМЕСТО това ПОСТАНОВИ:

 

         Да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 т.1 от ГПК в полза на „В и К – Сливен“ ООД гр.С., ул.“6-ти с.“ № * против Ж.С.Д. ЕГН ********** ***  за сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

 

         В останалата част потвърждава разпореждането като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Ж.С.Д. ЕГН ********** *** да заплати на „В и К – Сливен“ ООД гр.С., ул.“6-ти с.“ № *сумата от 15.00 /петнадесет/ лв. деловодни разноски в настоящото производство.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: