О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 13.05.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№268 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр.София чрез пълномощника гл. юриск. Г. против Определение от 04.03.2014г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№4857/2013г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение на указанията на съда.

            Жалбоподателят „Банка ДСК” ЕАД, гр.София твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че въз основа на издаденото от районния съд удостоверение е подал молба до Община Сливен за издаване на удостоверение за законния представител на К. И. С. с посочване на точни имена, ЕГН и адрес, но такова не било издадено с мотива, че Общината не издава такъв вид документи. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да задължи СлРС да продължи производството по делото, а Община Сливен да им издаде удостоверение за законен представител на детето К..

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Банка ДСК” ЕАД, гр.София, с което се иска от съда издаване на заповед за изпълнение против К. И. С. с ЕГН **********, в качеството й на наследник на Д. Г. П. – кредитополучател, чрез законният й представител и против Е.Н.М. в качеството му на поръчител на починалата Д. Г. П. за солидарно заплащане на следните суми: главница в размер на 990,45лв., представляващо вземане по Договор за кредит от 26.07.2011г., договорна лихва в размер на 120,49лв. за периода от 07.03.2013г. до 08.12.2013г., наказателна лихва в размер на 51,91лв. за периода от 07.06.2013г. до 08.12.2013г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане и направените разноски. Към заявлението е приложено удостоверение за наследници на Д. Г. П., от което е видно, че неин наследник по закон по право на заместване на починалия си баща И.С.И., починал на 10.01.2012г. – син на починалата на 04.02.2013г. Д. Г. П. е К. И. С. с ЕГН **********.

Със заявлението е направено искане за издаване на удостоверение, въз основа на което заявителят да се снабди от Община Сливен с удостоверение относно законния представител на малолетния наследник – три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес.

Съдията-докладчик с р.з. от 12.12.2013г. е указал на заявителя в 3-дневен срок да представи доказателства относно законния представител на малолетното дете К. С. и въз основа на молба с р.з. от 19.12.2013г. е разпоредил издаване на поисканото удостоверение.

            С допълнителна молба от 18.12.2013г. заявителят е поискал продължаване на дадения срок за посочване на законния представител на детето К.. С разпореждане от 02.01.2014г. съдията-докладчик е продължил срока с една седмица, считано от съобщаването, като е предупредил заявителя, че при неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде прекратено.

            С молба от 09.01.2014г. заявителят е поискал ново продължаване на срока за представяне на удостоверение за законен представител на К. С..

С разпореждане от 10.01.2014г. срокът е продължен с една седмица, считано от съобщаването. Разпореждането е съобщено на заявителя на 14.01.2014г.

С атакуваното Определение от 04.03.2014г. по ч.гр.д.№4857/2013г. СлРС е констатирал, че дадените указания за посочване на законния представител на малолетното дете К. С. не са изпълнени и е прекратил производството по делото.

Определението е връчено на заявителя  на 13.03.2014г., като в законоустановения и указан едноседмичен срок - на 19.03.2014г. е подадена разглежданата жалба против него.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че заявлението по чл.410 от ГПК е подадено против недееспособен длъжник – малолетното дете К. С., родена на ***г. Недопустимо е заповед за изпълнение да се издаде против недееспособно лице. Такова лице не може да участва в производството по делото. То следва да участва чрез своя законен представител. Заявителят не е посочил такъв нито със заявлението, нито в дадения и неколкократно продължаван от районния съд срок. Въпреки указаното от съда съдействие чрез издаване на поисканото от заявителя съдебно удостоверение, последния не е отстранил нередовностите в заявлението по чл.410 от ГПК, нито в указания и продължен от съда срок, нито след това до постановяване на атакувания акт.

Тъй като е недопустимо производството по чл.410 от ГПК спрямо напълно недееспособното лице – малолетното дете К., като искането не е било насочено спрямо законния й представител и нередовността не е била своевременно отстранена, то правилно и законосъобразно районният съд е прекратил производството по делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.03.2014г., постановено по ч.гр.д.№4857/2013г.  на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.