О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.06.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на десети юни, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 279 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД – Пловдив със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Х. Г.Д.“ № * против разпореждане по ч.гр.д.№ 2466/2013 г. на Районен съд – Сливен, с което е отказано издаването на изпълнителен лист за присъдените разноски по издадената заповед за изпълнение.

         В жалбата се сочи, че в тази част разпореждането на Районен съд - Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че самостоятелен иск за установяване съществуването на вземане за разноски направени в заповедното производство е недопустимо, във връзка с което било образувано и тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС. Тъй като в настоящото производство установителния иск по чл. 422 от ГПК е бил изцяло уважен следва да бъде издаден изпълнителен лист за главницата по иска и извършените разноски в размер на 139,87 лв. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане в частта, с която е отказано издаването на изпълнителен лист за присъдените в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 2466/2013 г. по описа на Сливенски районен съд разноски в размер на 139,87 лв. и да се разпореди издаването на изпълнителен лист по отношение на тях.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От представените по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         На 09.07.2013 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд – Сливен от кредитора „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД против длъжника Д.П.Ж. ***. По него било образувано ч.гр.д. № 2466/2013 г. по описа на СлРС. Заявлението било за главница от 1819,28 лв.,обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 174,30 лв., законна лихва върху главницата и за заплащане на 139,87 лв. деловодни разноски по заповедното производство, от които държавна такса 39,87 лв. и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. По така депозираното заявление била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1486/11.07.2013 г., с което всички по-горе посочени суми били разпоредени да бъдат заплатени. В законния срок на 2.08.2013 г. било депозирано възражение от длъжника Ж. за недължимост на сумата. С оглед на това възражение на 29.08.2013 г. заявителят-жалбоподател в настоящото производство депозирал искова молба по чл. 415 от ГПК. По нея било постановено решение № 1075/10.01.2014 г. С него съдът признал за установено, че Ж. дължи изцяло посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми като главница, лихва и разноски по заповедното производство в размер на 139,87 лв. Със съдебния акт били присъдени и 161,31 лв. разноски пред първоинстанционния съд. На 07.04.2014 г. било постановено разпореждане № 6584 за издаване на изпълнителен лист за главница в размер 1772,96 лв. и лихва за забава в размер на 171,23 лв. В мотивите си съдът посочил, че с влязлото в сила решение, съдът е приел за установено, че от заявените в заповедното производство суми ответникът дължи на ищеца единствено главница и лихва за забава, но не е признал за установено, че ответника дължи разноски по заповедното производство. С оглед на този мотив, съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за главница в размер на 1772,96 лв. и лихва за забава в размер на 171,23 лв. В диспозитива на разпореждането липсва изричен отказ за издаване на  изпълнителен лист за сумата касаеща извършените разноски от заявителя в заповедното производство.

         Обжалваното разпореждане било съобщено на жалбоподателя на 17.04.2014г. и в законния срок на 24.04.2014г. е била депозирана процесната жалба. 

         Съгласно разпоредбата на чл. 404 т.1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата. В разпоредбата на чл. 405 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК е посочено, че за издаване на изпълнителния лист се подава молба въз основа на някои от посочените в чл. 404 от ГПК актове до първоинстанционния съд, който разглеждал делото или до съда, който издал заповедта за изпълнение. В настоящия случай, правилно е била депозирала молба пред РС – Сливен за издаване на изпълнителен лист, във връзка с влязлото в сила решение на СлРС № 1075/10.01.2014 г. по гр.д. № 3113/2013 г. по описа на СлРС. Първоинстанционният съд е следвало да постанови издаването на изпълнителен лист във връзка с диспозитива на това влязло в сила решение. В абзац 1 на диспозитива от решение 1075/10.01.2014 г., на стр. 3 е посочено, че е признато за установено, че Д.П.Ж. *** дължи на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД – Пловдив „…. и направените разноски по ч.гр.д. № 7946/2011 г. на Сливенски районен съд в размер на 139,87 лв./. Т.е. с този съдебен акт е налице произнасяне не само по отношение на главницата и лихвата търсени в заповедното производство, а и по отношение на извършените във връзка с него деловодни разноски от заявителя.

         Макар в мотивите си, първоинстанционния съд да е взел становище по отношение неоснователността на претенцията за заплащане на разноски по заповедното производство, в самия диспозитив на обжалваното разпореждане съдът не е постановил отхвърлителен диспозитив за недължимост на разноските извършени  по ч.гр.д. № 2466/2013 г. по описа на СлРС. По този начин за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на разпореждане № 6584/2014 г., поради което частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.

         Тъй като на практика действително няма присъждане на търсените разноски, жалбоподателят е можел да подаде изрична молба, с която да иска съдът да се произнесе по това конкретно искане. При постановяване на отрицателен диспозитив по молбата, разпореждането, с което се отказва изрично издаването на изпълнителен лист за извършените разноски в заповедното производство би подлежало на допълнително обжалване.

        

         Предвид гореизложеното,

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба против разпореждане № 6584/07.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 2466/2013 г. на Районен съд – Сливен като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.

 

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: