ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

12.06.2014 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на дванадесети юни...……………………….

през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  318 описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание  чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на С.Г.И. против Определение № 1139  от 11.03.2014г. по гр.д.№ 5073/13 на Районен съд – Сливен, с което е върната исковата молба като нередовна и прекратено производството по посоченото дело. Счита постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди че дадените му указания са изпълнени в срок, като е отстранил нередовностите на исковата молба и е посочил че предявява частичен иск за сумата 5 500лв., част от общо дължимата сума от 11 000лв. представляваща претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане и частичен иска за сумата 2 500лв., част от цялата сума от 4 100лв., представляваща претърпени имуществени вреди от непозволеното увреждане – щети по притежавания от него мотор. Твърди че исковете са предявени само против ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и е внесена дължимата за тях държавна такса в  размер на 320лв. Моли съда да отмени определението, с  което производството по делото е прекратено и исковата молба е върната, като незаконосъобразно и върне делото за продължаване на производството.

            Частната жалба е допустима и подадена в срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е основателна.

Производството по гр.д. № 5073/2013г. е образувано по исковата молба на С.Г.И. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД  и И.И.К.. С нея са предявени иск с правно основание чл. 226 от КЗ против първия ответник и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД против втория ответник. Твърди се че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане , причинено от И.И.К.. Тъй като не се касае за вреди от престъпление, за което има влязла в сила присъда по предявените искове се дължи д.т. от ищеца. В първоначалната искова молба е посочено че се претендира осъждането на първия ответник да заплати сумата 2 500лв. – част от претърпените имуществени вреди и сумата 5 500лв., представляваща част от претърпените неимуществени вреди, като общия размер на вредите е 16 000лв. В случай че искът по отношение на първия ответник бъде отхвърлен се претендира осъждането на втория ответник да заплати същите суми.

След оставянето без движение на исковата молба с разпореждане от 12.03.2014г., с молба от 21.03.2014г., ищецът е уточнил че предявява частично претенцията си за имуществени вреди за 2 500лв., като общо претърпените вреди са в размер на 4 100лв. за унищожения мотоциклет; 70 лв. разходи за лекарства и 830лв. пропуснати ползи за времето през което е бил в болнични. Искът за неимуществени вреди е предявен като частичен за сумата 5 500лв. от общо дължимата сума от 11 000лв. Отново претенциите са заявени при условията на евентуалност.

След направените уточнения, с разпореждане, СлРС е указал на ищеца да довнесе сумата 648лв. за държавна такса, която е определил като е изчислил поотделно таксата върху всяко перо от имуществените вреди ( а не върху сбора им) и е изчислил същата такса върху предявения при условията на евентуалност иск срещу втория от ответниците.

В изпълнение на разпореждането, ищецът е представил нова искова молба от 03.04.2014г., в която е посочил като ответници „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД  и И.И.К., а в петитума е поискал осъждането само на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати сумата 5 500лв. частично от 11000лв. за неимуществени вреди и сумата 2 500лв. частично за имуществени вреди общо в размер на 4 100лв. за унищожения мотоциклет. В обстоятелствената част на исковата молба са описани и други имуществени вреди. С атакуваното определение, СлРС е приел че не е изпълнено разпореждането му като не са довнесени 648 лв. и е върнал исковата молба, като нередовна.

Разпореждането е незаконосъобразно. Видно от последната представена искова молба е налице основание за оставяне на същата без движение, като на страната бъде дадено указание да уточни разминаването в посочените ответници и наличието на искане за осъждането само на единия от тях.  Следва де се отстрани и разминаването между обстоятелствената част и искането относно вида на имуществените вреди. Едва след това уточняване следва да се прецени дали е внесена дължимата държавна такса, защото ако иска е предявен само срещу първия от ответниците, то внесената такса от 320 лв. е достатъчна ( претенцията е за 5 500лв. неимуществени вреди от 11 000 лв. – д.т. 220 лв. и претенция за имуществени вреди в размер на 2 500лв. от 4 100лв. – д.т. 100лв.).

В случай че е предявен и иск, в условията на евентуалност, срещу втория от ответниците и по него не е внесена в срок дължимата държавна такса също в размер на 320лв., то следва да бъде върната исковата молба и прекратено производството само по евентуалния иск, а не цялото производство.

С оглед изложеното следва да бъде отменено определението за прекратяване на производството и делото върнато на СлРС за продължаването му, съобразно мотивите.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

ОТМЕНЯ Определение № 1139  от 11.03.2014г. по гр.д.№ 5073/13 на Районен съд – Сливен, с което е върната исковата молба като нередовна и прекратено производството по посоченото дело.

Връща делото на СлРС за продължаване на производството, съобразно мотивите.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: