ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 21.01.2014г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

СТЕФКА МИХАЙЛОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 332 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В частната жалба – подадена от адв. Е.П. *** в качеството й на пълномощник на В.М.Г. - ищца по гр.д. № 4448/2013г. по описа на РС – Сливен се поддържа, че обжалваното определение № 1134 от 11.04.2014г. постановено по гр.д. № 4448/2013г. на РС – Сливен, с което исковото производство е прекратено и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно.

Първоинстанционния е прекратил исковото производство поради липсата на правен интерес за ищцата от предявения на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск против „Топлофикация Сливен“ ЕАД – гр. Сливен, с който е поискано да се установи със сила на присъдено нещо спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата от 1 058.74лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода от 28.02.1999г. – 29.11.2012г. заедно с мораторна лихва за забава, поради погсяването на претенцията на ответното дружество по давност.

Съдът направил извода за липса на правен интерес по съображение, че претенцията е била предмет на заповедно производство по чл. 410 от ГПК, в което издадената заповед за изпълнение е била обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК с разпореждане № 5319/17.03.2014г. по ч.гр.д. № 6180/2012г. по описа на РС – Сливен.

В частната жалба се поддържа, че въпреки обезсилването на заповедта за изпълнение за ищцата е налице правен интерес, т.к. съществува вероятност в бъдеще отвентика отново да поиска издаването на заповед за изпълнение. В същото време оспореното задължение с предявения отрицателен установителен иск остава като дължима за ответното дружество, тъй като нито в заповедното производство, нито в исковото производство няма произнасяне по въпроса за погасяване на задължението по давност. От друга страна при наличието на такова задължение и произнасяне, че е погасено по давност, ищцата не би могла да се ползва обявената „Промоция за сезон 2013/2014г.“ и предвидената отстъпка, поради заложеното в т. 1 условие да не са налице неразплатени суми от страна на потребителите.

Предвид гореизложеното се иска съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото с указания за разглеждането му.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес, срещу определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е спазен е преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

Разгледана по съществото си частната жалба е основателна.

Първоинстанционния съд е прекратил производството по предявения от жалбоподателката отрицателен установителен иск, по който е образувано производството по гр.д. № 4448/2013г. по описа на РС – Сливен, като е приел че липсва правен интерес.

Този си извод първоинстанционния съд е обосновал с това, че производството по делото е било спряно до окончателното приключване на производството по ч.гр.д. № 6180/2013г. на РС – Сливен, тъй като след съобщаване на издадената заповед за изпълнение, заявителят и ответник в исковото производство по гр.д. № 4448/2013г. е предявил установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр.с чл. 415, ал. 1 от ГПК само за част от задължението. Във връзка с това съдът предприел служебно действия за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането и определението е влязло в сила.

Разсъждавайки, че не е предявен иск за частта от задълженията – предмет на исковата молба, по която е образувано производството по гр.д. № 4448/2013г. и в тази част заповедта за изпълнение е обезсилена, първоинстанционнияд съд е приел, че физическото лице като потребител е получило целената с предявения иск правна защита и за тази погасена по давност част от предявения иск съдът не дължал в исково производство „някакво процесуално действие“

Въз основа на така установеното съдът намира, че определението е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне за разглеждането му по предявения иск.

Възприемането мотивите на първоинстанционния съд за постановяване на обжалваното определение за прекратяване на производството по гр.д. № 4448/2013г. на РС – Сливен първоинстанционния съд чрез изложените си съображения практически би означавало, че за ответника – „Топлофикация Сливен“ ЕАД, предвид обезсилването на издадената по ч.гр.д. № 6180/2013г. по описа на РС – Сливен, липсва правна възможност да получи изпълнителен лист за вземането си – предмет на обезсилената заповед за изпълнение и на предявения отрицателен установителен иск.

Подобно разсъждение е вярно, но само що се отнася до рамките на приключилото заповедното производство по ч.гр.д. № 6180/2013г., т.к. с определението за обезсилване на заповедта за изпълнение не се създава сила на присъдено нещо по отношение на задължението.

Следователно направения от първоинстанционния съд изводът е неправилен и незаконосъобразен. За ответника „Топлофикация Сливен“ ЕАД като кредитор на вземането – предмет на предявения от жалбоподателката по гр.д. № 448/2013г. от обезсилването на заповедта за изпълнение не следва погасяване на процесуалното му право да предяви отново заповед за изпълнение или осъдителен иск по общия исков ред, нито за ищцата е налице възможност да се позове извън съдебно на изтеклата в нейна полза погасителна давност.

Правилно производството по гр.д. № 4448/2013г. на РС – Сливен е било спряно до изтичане на срока за предявяване на иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване от заявителя на вземанията му, вкл. тези – предмет на предявения от ищцата като потребител отрицателен установителен иск, т.к. в рамките на особеното исково производство е допустимо възражение от нейна страна за изтекла погасителна давност и същото следва ад хок да приключи със сила на присъден нещо досежно правото на кредитора да получи плащане, респективно до отричането му със сила на присъдено нещо.

При липсата на исково производство за задължението обаче е недопустимо да се прави извод за липса на правен интерес на длъжника само с оглед бездействието на кредитора. Независимо от мотивите на кредитора за подобно процесуално бездействие, за длъжника винаги е налице правен интерес да отрече със сила на присъдено нещо наличието на задължение да изпълни като установи в своя полза както правоизключващите го и правоотричащи факти и обстоятелства, така и правопогасяващите, какъвто е изтеклия срок на погасителна давност.

След възобновяване на производство за разглеждане на предявения отрицателен установителен иск, въпросът за деловодните разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се разреши с оглед изхода на спора по същество, поради което въззивната инстанция след отмяната на определението не дължи произнасяне по въпроса за разноските.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1134 от 11.04.2014г. по гр.д. № 4448/2013г. по описа на РС – Сливен, с което е прекратено производството по делото ие отхвърлена претенцията на В.М.Г. за заплащане на деловодни разноски като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

  

    2.