О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 25.06.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№353 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника К.И.Б. против Разпореждане от 09.03.2009г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№808/2009г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника в полза на кредитора „Обединена българска банка” АД.

            Жалбоподателят К.Б. твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че представеното със заявлението удостоверение за дължимост на сумите било от 06.02.2009г., а заявлението е подадено месец по-късно – на 05.03.2009г., поради което удостоверението не било актуално. Посочва, че към момента на подаване на заявлението задължението му към банката вече било погасено, което е станало на 26.02.2009г. Посочва, че ирелевантно е обстоятелството кой и по какъв начин е погасил задължението, важното било, че същото е погасено и към 05.03.2009г. за банката не е съществувало правото да претендира процесните суми. Поради това посочва, че не дължи сумите по издадената заповед, за което е подал и възражение. Моли съда да обезсили атакуваното разпореждане.

            Частната жалба е връчена на другата страна „ОББ” АД, която не е депозирала отговор в законоустановения срок. Подаден е отговор на възражението на длъжника по чл.414 от ГПК, но не и на частната жалба.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Обединена българска банка” АД, гр.София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение против К.И.Б. за заплащане на следните суми: главница в размер на 75,00лв., представляващо вземане по Договор за издаване на кредитна карта Visa electron от 15.02.2007г., договорна лихва в размер на 73,03лв. за периода от 15.02.2007г. до 06.02.2009г., наказателна лихва в размер на 0,54лв. за периода от 15.02.2007г. до 06.02.2009г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане и направените разноски. Към заявлението са приложени: договора за издаване на кредитна карта; извлечение от сметката на длъжника по договора; общите условия  на ОББ АД за издаване на дебитни и кредитни карти.   

С обжалваното разпореждане от 09.03.2009г. по ч.гр.д. №808/2009г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането на 09.03.2009г. е издадена Заповед №528 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№808 по описа на СлРС за заплащане от страна на длъжника К.И.Б. на кредитора „Обединена българска банка” АД на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 08.05.2009г. на длъжника К.И.Б. лично е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №20097680400210 по описа на ЧСИ Миглена Минкова, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение.

На 21.05.2009г. е подадена частната жалба против разпореждането от 09.03.2009г. за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК.

По частната жалба е било образувано въззивно ч.гр.д. №454/2009г. по описа на СлОС. С разпореждане от 31.08.2009г. по в.ч.гр.д.№454/2009г. СлОС е върнал частната жалба на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.419 от ГПК с дадени нарочни указания за изискване на доказателства относно спазването на срока по чл.419 от ГПК.

Сливенски районен съд след като е изискал от ЧСИ Минкова поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Б. в цялост, вместо да изпрати делото на СлОС за произнасяне по частната жалба е внесъл делото в архива на съда. Едва с разпореждане от 10.06.2014г. делото е изпратено в СлОС за произнасяне по частната жалба.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Представения от кредитора „ОББ АД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на „ОББ” АД представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателя. Този документ е придружен и от сключения договор за издаване на кредитна карта, по който жалбоподателят е картодържател и двата документа, преценени в тяхната съвкупност могат да бъде преценени като редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Извлечението удостоверява задължението на длъжника към посочената в него дата – 06.02.2009г. и съответните дължими суми за главница и лихви са посочени към тази дата. Без значение за редовността на заявлението е факта, че същото е подадено месец след удостоверените суми.  

Направеното възражение за погасяване на задължението може да бъде разглеждано и разрешено в исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК, където при участието на двете страни ще бъдат събрани всички относими доказателства.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.03.2009г., постановено по ч.гр.д.№808/2009г. на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.