О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 04.07.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на четвърти юли, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 357 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от главен юриск. Г. процесуален представител на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.“ № * против определение от 20.05.2014 г. по  гр. д. № 5233/2013 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отказано привличането на трето лице помагач. В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Страната посочва, че съгласно чл. 219 от ГПК трето лице се привлича и то има право да встъпи, за да помага по делото. Жалбоподателят твърди, че привличането на третото лице „Българска банка за развитие“ АД има отношение към доказването на основанието и размера на вземането. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде задължен Районен съд – Сливен да привлече трето лице помагач по делото.

         В законния срок е депозиран отговор на частната жалба от адв.С.  пълномощник на П.З.К. – ответник по гр. д. № 5233/2013 г. по описа на СлРС. В отговора е посочено, че жалбата е допустима, но неоснователна. Страната счита, че привличането като трето лице помагач на „Българска банка за развитие“ АД по конкретното дело е неоснователна, тъй като „Българска банка за развитие“ не е страна по сключения договор за банков кредит, сключен между  „Банка ДСК“ ЕАД и „Филиз 90“ ЕООД и че правата по запис на заповед от 23.09.2008 г. не са прехвърлени на „Българска банка за развитие“АД. С оглед на това страната счита, че „Българска банка за развитие“ АД няма отношение към доказване на основанието и размера на вземането на ищеца, във връзка с което се иска тя да бъде конституирана като трето лице помагач. Моли се да бъде потвърдено обжалваното определение.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От представените по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         На 20.12.2013 г. жалбоподателят е депозирал искова молба пред Районен съд – Сливен против „Филиз 90“ ЕООД , Г.М.С., П.З.К. , В.В.С. и С.М.С., с която поискал по  отношение на ответниците да бъде признато за установено, че дължат сумата посочена в запис на заповед от 23.07.2013 г., а именно 21 500.00 лв. просрочена главница, законна лихва считана от 23.07.2013 г. и разноски. В исковата молба ищецът твърди, че бил сключил договор за кредит с  „Филиз 90“ ЕООД със седалище с.Новачево за сумата от 20 000.00 лв. , като за обезпечение на вземането е издадена запис на заповед от  „Филиз 90“ ЕООД, която е авалирана от Г.М.С., П.К., В.С. и С.С..

         На 13.05.2014 г. пред Районен съд – Сливен била депозирана молба от жалбоподателя, с която било поискано привличането на трето лице помагач на основание чл. 219 от ГПК. Страната посочила, че желае това трето лице помагач да бъде „Българска банка за развитие“ АД, тъй като привличането й има отношение към доказване на основанието и размера на вземането.  Към молбата били представени копия от гаранционно споразумение между  Министерство на труда и социалната политика, „Българска банка за развитие“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, съгласно което  гарантиращата банка – „Българска банка за развитие“ АД е поела ангажимент да гарантира пред „Банка ДСК“ ЕАД кредити с размер до 50 000.00 лв., както и договор за процесуално представителство между „Българска банка за развитие“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е била упълномощена да предприема действия по издаване на заповед за изпълнение, започване, спиране и прекратяване на изпълнителното производство. Допълнително в съдебно заседание жалбоподателят посочил, че „Българска банка за развитие“ АД е изплатила  на 03.09.2013г. гаранция в размер на 11 484.10 лв. главница и 854.21 лв. разноски по процесния договор за кредит.

         С протоколно определение от 20.05.2014 г. Районен съд – Сливен приел, че искането на „Банка ДСК“ ЕАД за привличане на трето лице помагач „Българска банка за развитие“АД е неоснователно, тъй като третото лице няма отношение към  подписаната между страните Запис на заповед, във връзка с която е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя в с.з. на 20.05.2014г. и в законния срок на 21.05.2014г. е била депозирана процесната жалба. 

         Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 219 ал. 1 от ГПК е посочено, че в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Привличането е конституиране на трето лице като подпомагаща страна не по негов почин, а по почин на една от главните страни независимо от неговата воля . Но конституирането на трето лице помагач не зависи и единствено от волята на страната , която го привлича. За да бъде конституирано трето лице помагач същото трябва да има право да встъпи и въпросът дали то има такова право се преценя от съда с оглед естеството на предявения иск. В конкретния случай се касае за предявен установителен иск във връзка с издадена Запис на заповед авалирана от ответника К. в полза на   ищеца „Банка ДСК“ ЕАД. Страни по това отношение са „Банка ДСК“ ЕАД и  П.З.К.. По спорното правоотношение „Българска банка за развитие“АД няма никакво  правно отношение. Фактът , че тя е платила гаранция евентуално в размера на дължимата сума по договора за кредит касае отношенията, които съществуват между страните по гаранционния договор. Не е в неин интерес  да се установи в полза на „Банка ДСК“ ЕАД , че съществува задължение на  П.К..  Това е така, тъй като  очевидно гарантиращата банка вече е заплатила вземането и самата тя има интерес за себе си да го установява. Тъй като привлечената страна е обвързана от мотивите по решението не е в неин интерес да защитава позиция , че предявеният от ищеца иск следва да бъде признат по основание и размер в полза на „ Банка  ДСК „ АД. Т.е. в случая двете банки имат противоречиви интереси и не следва „Българска банка за развитие“ АД да бъде конституирана като трето лице помагач.

 

         Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.“ № * против определение от 20.05.2014 г. по  гр. д. № 5233/2013 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отказано привличането на трето лице помагач – „Българска банка за развитие“ АД.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: