О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 452

 

гр.Сливен, 25.07.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети юли, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА

                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 366 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. С. пълномощник на В.Д.Ж. ЕГН  ********** *** против определение от 03.06.2014г. по гр.д. № 1389/2014г. на СлРС, с което е прекратено производството по гражданското дело като недопустимо.В жалбата се посочва, че определението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че изводите на съда за това, че тъй като в случая било налице последващо прехвърляне на имуществото в собственост на лица, които не са договаряли пряко с длъжници на ищеца, ищецът няма спрямо тях качеството на кредитор, поради което липсва правен интерес от иска по чл. 135 от ЗЗД, са неправилни и незаконосъобразни, както и противоречащи на задължителната практика на ВКС. Страната счита, че няма пречка искът по чл. 135 от ЗЗД да бъде насочен не към една, а към повече последователно сключени правни сделки, целящи да увредят кредитора. В този смисъл било постановеното  решение № 163/27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010  г. на ІІІ-то ГО на ВКС. Жалбоподателят счита, че липсата на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка при предявяване на установителни искове. В случая обаче с предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД се упражнявало едно протестативно право , с което се цели настъпване на промяна в чужда правна сфера. Исковете , с които се упражняват протестативни права , са конститутивни и правен интерес от тяхното предявяване съществува винаги, доколкото е предвидено, че протестативните права, които са техен предмет, могат да бъдат упражнени само чрез иск  по съдебен ред.  Надлежните страни по иска по чл. 135 от ЗЗД са лицето, което претендира да е носител на протестативното право и лицата , в чиято правна сфера този ищец иска, да предизвика конкретна правна промяна. Жалбоподателят счита, че искът по чл. 135 е допустим и от хипотезата на последващо разпоредително действие с имущество предмет на разпореждане от длъжника на ищеца.Страната счита, че има правен интерес от предявяване на иска по чл. 135 от ГПК против ответниците „ГАМА ЕЛ МОТОРИ“ ООД и „ГАМА МОТОРИ“ООД. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаканосъобразно.

         По делото е депозиран отговор на частната жалба от „ГАМА  НОВИ МОТОРИ“ ООД и „ГАМА МОТОРИ“ ООД. С отговора жалбата е оспорена като неоснователна. Страната счита, че при наличие на последваща възмездна отчуждителна сделка с друго трето лице искът по чл. 135 ал. 1 изр. 1 от ГПК се явява недопустим по аргумент от обратното основание, тъй като в изр. 3 на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД е посочено, че недействителността не засяга правата , които трети добросъвестни лица са придобили възмездно, преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Страната посочва, че както от исковата молба, така и от представените доказателства по делото, е видно, че към момента на предявяване на исковата молба имуществото обект на исковете не се намира в контрагентите на длъжника по сделките, с които длъжникът се е разпоредил с това имущество.  Имуществото към този момент било собственост на трето лице – ответникът „ГАМА НОВИ МОТОРИ“ ООД, който обаче по прехвърлителните сделки не е договарял пряко с длъжници на ищеца, нито пък е имал качеството на негов длъжник, поради което относителната им действителност не би могла да бъде разпростряна и спрямо него. Ето защо за ответника „ГАМА НОВИ МОТОРИ“ ООД , който се явявал последващ приобритател, не е налице процесуална и материално-правна легитимация да отговаря по иск за относителна недействителност спрямо лице, което няма качества на негов кредитор, нито на кредитор на лицето, с което са сключили сделката за придобиване на имуществото.  Ответникът по частната жалба счита, че  цитираната в жалбата съдебна практика е неотносима към настоящия спо. Цитираното решение № 163/2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на ВКС разглеждало съвършено различна хипотеза, а именно сделки едната от които безвъзмездна, освен това извършена между майка и дъщеря, т.е. налице е хипотезата на чл.135 ал. 2 от ЗЗД, която е неприложима към случая. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От представените по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         Делото е образувано по искова молба на В.Д.Ж. *** с цена на иска 20 000.00 лв. и правно основание чл. 135 от ЗЗД. В исковата молба са били наведени твърдения за това, че първите двама ответника „ГАМА ЕЛ.МОТОРИ“ ООД и „ГАМА МОТОРИ“ ООД са били осъдени да заплатят на ищеца определени парични суми, за които има образувано изпълнително дело. Твърди се в исковата молба, че първият ответник „ГАМА ЕЛ.МОТОРИ“ ООД е прехвърлило собствеността на движими вещи подробно описани в исковата молба на „ГАМА МОТОРИ“ ООД на 30.05.2012 г. От своя страна „ГАМА МОТОРИ“ ООД било сключило прехвърлителни сделки с „ТМК“ ЕООД, касаещи същите вещи, които са били придобити от „ГАМА ЕЛ.МОТОРИ“ООД. След тези сделки са били сключени нови сделки на 05.06.2012 г., с които закупените от „ТМК“ЕООД движими вещи на свой ред са били продадени на „ГАМА НОВИ МОТОРИ“ ООД.

         В исковата молба на втора позиция е посочено, че „ГАМА ЕЛ.МОТОРИ“ ООД е прехвърлила на „ТМК“ ЕООД  собствеността върху товарен автомобил „ Мерцедес 312 Д“ с принтер, по-късно автомобилът е бил продаден от „ТМК“ООД на ГАМА НОВИ МОТОРИ“ ООД . На трето място в исковата молба се твърди, че „ГАМА ЕЛ.МОТОРИ“ ООД  са продали на „ГАМА НОВИ МОТОРИ“ ООД лек автомобил „Нисан Х- трейл“.Ищецът е посочил, че към датата на извършване на разпоредителните сделки от „ГАМА МОТОРИ“ ООД на „ТМК“ ООД едноличен собственик и управител на „ТМК„ООД е Красимир Павлов Георгиев, който е съдружник в „ГАМА МОТОРИ“ ООД.  Твърди се , че цялото имущество на дружеството длъжник „ГАМА ЕЛ.МОТОРИ“ ООД  е прехвърлено на търговско дружество, представлявано от съдружници в същото дружество. Към исковата молба са приложени  копия от инвентарни книги, изпълнителни листове, удостоверение на ТР на ответниците „ГАМА ЕЛ.МОТОРИ“ ООД, ГАМА МОТОРИ“ ООД,“ТМК“ ООД , ГАМА ЕЛ МОТОРИ ООД. Приложени са и счетоводни документи касаещи стойността на движимите вещи, които са предмет на иска. По исковата молба са депозирани два отговора от „ГАМА НОВИ МОТОРИ“ ООД  и „ТМК“ ООД. С тях исковата молба е оспорена. Посочено е че е недопустимо трите искови претенции да бъдат разгледани в общо исково производство по реда на обективното съединяване на исковете по чл. 210 ал. 1 от ГПК, както и че е недопустимо субективното му съединяване. Като цяло предявените искове са оспорени като неоснователни.

         На 03.06.2014г. СлРС постановил обжалваното определение №1601. С него приел, че депозираният иск е недопустим, тъй като  ответниците по иска са последващи приобритатели и по отношение на тях липсва материална и процесуална легитимация да отговарят за относителна недействителност към лице, което няма качеството на кредитор спрямо тях и спрямо лицето , с което са сключили сделка.

         Определението било съобщено на жалбоподателя на 09.06.2014г. Частната жалба е депозирана в законоустановения едноседмичен срок на 13.06.2014г.

         Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         В разпоредбата на чл. 135 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД е посочено, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които  длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.  В разпоредбата на чл. 135 ал. 1 изр. 3 от ЗЗД , обаче, е предвидено едно ограничение на относителната недействителност, която настъпва при доказване на предпоставките по чл. 135 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД. Законодателят е посочил, че недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване не недействителността. При тълкуването на този текст е видно, че тогава когато приобритателите, с които с длъжниците са сключили сделка , с която са целели да увредят кредитора си, са прехвърлили на свой ред на трети лица, които са добросъвестни, правата върху имуществените обекти, с които се цели увреда на кредитора относителната недействителност не настъпва по отношение на тях.  Настъпването на относителната недействителност  на сделките, които увреждат кредитора по същество представлява смисъла на предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД. Това е ефектът , който се цели да настъпи, като по този начин  кредиторът има възможност да защити своите права. Тогава когато не може да бъде осъществен ефектът от  законовата разпоредба, т.е. тогава когато въпреки, че е предявен иск не би могло да се стигне до настъпване на относителна недействителност по сключени сделки, които увреждат кредитора ще е налице хипотезата, при която липсва правен интерес от предявяване на иска. Тъй като законодателят е посочил, че недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно  преди вписване на исковата молба, следва да бъде установено дали тези трети лица са добросъвестни. Макар добросъвестността на третите лица да се предполага, би могло в хода на производството да се стигне до положение, при което тя да бъде оборена. В тази хипотеза недействителността би могла да се разпростре и по отношение на трети лица, които недобросъвестно са придобили макар и възмездно преди вписване на исковата молба обекти, които са предмет на иска за относителна недействителност. Т.е. такива , с които кредиторът е бил ощетен поради отчуждаването им.

         С оглед на това искът по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД  предявен против лица закупили вещи , от купувачи на длъжника на кредитора , чрез които сделки се цели той да бъде увреден е допустим . При преценка на основателността му ще следва да се изследва въпросът дали последвалите купувачи са „добросъвестни“ предвид разпоредбата на чл.135 ал. 1 изр.3 от ЗЗД.

         Тъй като правните изводи на съда не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото следва да се върне на РС – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

         Предвид гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОТМЕНЯ определение № 1601/03.06.2014г. по гр.д. № 1389/2014г. по описа на Сливенския районен съд като неправилно и незаконосъобразно.

 

         ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

         Определението  подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: