ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. Сливен, 17.07.2014г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

СТЕФКА МИХАЙЛОВА,

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№370 описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

С подадената на 30.05.2014г. жалба от ОБЩИНА СЛИВЕН като длъжник по ид. № 20147680400004/2014г. са обжалвани действията на ЧСИ М. М. по налагането на запор върху банкови сметки на Община Сливен в „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ и „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“.

Подробно са развити доводи за това, че сумите по изпълнителния лист са изплатени на други взискатели по изпълнителни дела. Същите действия са били предмет и на друга жалба, която е оставена без разглеждане по ч.гр.д. № 100/2014г. по описа на ОС – Сливен по съображения, че обжалваните действия не са били извършени към момента на обжалването им.

Твърди се, че за вземането по изпълнителния лист от 05.11.2013г., издаден по т.д. № 65/2013г. на ОС – Сливен произтича от друг договор за цесия сключен с ГД „Строй инвест“ и е цедирано от кредитора „Лукском“ ЕООД поради огромния размер на задълженията му към Държавата и други кредитори. По отношение на същото вземане към Община Сливен като трето задължено лице са наложени множество запори от ДСИ по изпълнителни дела за вземания от неизплатени възнаграждения на работници и към НАП по ЗДДС. По тях Община Сливен е признала задължението си и е превела дължимите суми по общо 20 изпълнителни дела.

Поддържа се, че изпълнителното производство е образувано в нарушение на разпоредбите на ГПК, т.к. страните по договора за цесия – взискателят и цесионер „Хермес Л. Л.“ ЕООД и цедента „Лукском“ ЕООД са били уведомени от Община Сливен, че не приема цесията поради извършени плащания.

Изложени са доводи за незаконосъобразност и поради това, че ЧСИ е била уведомена за образуваните изпълнителни дела при ДСИ и АДВ – НАП, С наложените запори се увреждат интересите на Община Сливен. Липсва законово основание за образуването на изпълнителното дело и налагането на запорите и не са налице основания за образуване на изпълнително дело поради липсата на изпълнителен лист в полза на взискателя по смисъла на чл. 404 от ГПК. Цесията не попада в обхвата на тази разпоредба, поради което обжалваните действия са изцяло незаконосъобразни.

Въз основа на редица писмени доказателства – изброени в 15 пункта и други доказателства, които съдът да събере чрез СИЕ и други справки се иска от съда да приеме, че обжалваните действия по налагането на запор върху банковите са незаконосъобразни и да постанови решени, с което да ги отмени.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено писмено възражение от взискателя, в което жалбата се оспорва като недопустима и неподлежаща на разглеждане. Развити са доводи за това, че действията по принудителното изпълнение могат да бъдат обжалвани от длъжника само с оглед насочването им срещу имущество, което длъжника счита за несеквестируемо, а такива съображения не са посочени в жалбата и същата е подадена след изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК

Съдът намира, че така подадената жалба е недопустима по следните съображения:

Хипотезите, при които длъжникът може да обжалва насочването на принудителното изпълнени и отнемането на движими вещи са стриктно определени в закона – в случаите, когато длъжникът счита, че се касае за несеквестируеми имуществени права и, когато не е била надлежно уведомен за изпълнението.

Настоящия съдебен състав, намира, че не може да тълкува разширително така изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК хипотези, поради което и в тази й част жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В жалбата са развити доводи, с които длъжникът оспорва съществуването на вземането по договора за цесия, с който взискателят по ид. № 20147680400004/2014г. се легитимира съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК. Във връзка със законосъобразността на обжалваните действия на принудително изпълнение и с уговорката за допустимост на подадената жалба в някоя от предвидените хипотези на чл. 435 от ГПК, в производството по чл. 437 от ГПК съдът би могъл да извърши проверка само относно формалното наличие на предпоставките по чл. 99, ал. 1 – 4 от ЗЗД за встъпване на частния правоприемник в правата на взискателя по издадения изпълнителен лист съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК.

В случая обаче са изложени доводи за извършване на плащания от страна на ОБЩИНА СЛИВЕН  като трето задължено лице към други кредитори и взискатели на „Лукском“ ЕООД – цедент и титуляр на издадения ИЛ по т.д. № 65/2013г. на СлОС. Така обоснованите възражения касаят съществуването на вземането към момента на извършване на цесията, по който въпрос е недопустимо съдът да се произнася в рамките на контролно отменителното производство по чл. 437 от ГПК. В този смисъл са и част от мотивите в определението  по ч.гр.д. № 100/2014г. на СлОС, с което е оставена без разглеждане друга жалба на длъжника по ид. № 20147680400004/2014г.

Що се отнася до спазването на срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК следва да се посочи, че ЧСИ не е посочила начина на подаване на жалбата, поради което не е възможно извършването на преценка в тази насока, а поради нейната недопустимост, съдът намира за безпредметно допълнителното изискване на справки в тази насока.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ОБЩИНА СЛИВЕН като длъжник по ид. № 20147680400004/2014г. срещу наложените запори на банкови сметки по същото изпълнително дело като НЕДОПУСТИМА.

 

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред Бургаски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: