О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 17.07.2014 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 392 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че разпореждането е неправилно, противоречащо на закона и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено.

Производството по ч.гр.д. № 148/14г. на КРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от частния жалбоподател на 02.07.14г.  С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението като се е мотивирал с това, че то не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 от ГПК.

Настоящият въззивен състав счита частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което не следва да я уважава.

Правилно и в съответствие със законовите разпоредби, регулиращи заповедното производство, и с ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКСРБ, първоинстанционният съд е счел, че заявлението не отговаря на изискванията за съдържание. От заявлението, така както е попълнено, не може да се направи категоричен извод за това кои точно са длъжниците – посочен е „С.П.П. лично за себе си и като пълномощник на брат си А.П.С.“, посочен е и „А.П.С., представляван от брат си С.П.П.“ . Липсва яснота относно това в какво материалноправно и процесуалноправно отношение се намират тези лица спрямо заповедното производство, какви пълномощия и с какъв предмет осъществява първият, както и от какво произтича посочената от заявителя солидарност помежду им. Също така размерът на задължението, посочен в заявлението -  5 488, 88 лв., не отговаря на посочения в приложения договор за правна помощ, на който заявителят основава вземането си – 4000 лв. /с отбелязано на него плащане от 2 000лв./ На последно място не са ясно изложени обстоятелствата, на които се основава искането в този му вид. Заявителят иска и извършване на служебни справки относно обстоятелства, свързани с гражданското дело, по което е бил сключен договорът за правна помощ, за които не е ясно как обосновават изискуемостта на конкретното вземане.

В това производство не следва да се прилагат правилата на общия исков процес за оставяне без движение на заявлението и даване възможност за отстраняване на нередовностите, тъй като единствените нередовности, които се отстраняват в заповедното производство, са тези, описани в чл.425, ал.2 от ГПК и всякакви други указания, основани на чл.101 от ГПК, са неприложими. Недопустимо е и да се иска служебно извършване на справки и събиране на доказателства от съда.

Като е констатирал горните недостатъци, КРС правилно е счел, с оглед т.1 на ТР от 18.06.14г. по т.д.№4/13 г., че не следва да оставя заявлението без движение и указва отстраняването им, тъй като за заявителя не е затворена възможността да подаде отново същото искане. Поради това че, както се посочи по-горе, в заявлението по чл. 410 от ГПК не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, а освен това те не могат да се извлекат и от представените към него документи, то по аргумент и от т. 2б на ТР от 18.06.14г. по т.д.№4/13 г., съдът правилно е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК и е отказал издаването на заповедта за изпълнение.

Предвид всичко това въззивният съд счита, че частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 320 от 04.07.2014г. по ч.гр.д. № 148/14г. на КРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: