О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 28.07.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  М. БЛЕЦОВА

                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 409 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв.Г., пълномощник на Б.В.Р. ЕГН ********** ***, против определение № 61/12.06.2014г. по гр.д. № 121/2014г. на Котелския районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 121/2014г. на РС – Котел, като недопустимо.

         В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно. Липсата на документи, удостоверяващи, че на жалбоподателя му е отстъпено безвъзмездно право на строеж върху процесния имот нарушавало правото му да представи пред Нотариус всички изискуеми от закона документи, с които да го признае за собственик на сгради с идентификатор 87031.502.768.1 – жилищна сграда и 807031.502.768.2 – селскостопанска сграда по кадастралния план на с.Ябланово. Жалбоподателят твърди, че документите, които установяват правото му на строеж, а именно Заповед на председателя на Изпълнителния комитет на Общински Народен Съвет, одобрен от председателя на изпълнителния комитет на Окръжен Народен Съвет и договора, издаден въз основа на тази заповед са унищожени или изгубени и няма възмоожност да бъдат възстановени, поради което има интерес от предявяване на иск по чл.542 от ГПК и същият се явява допустим. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

         В законоустановения срок ответната страна Община Котел не е изразила становище по жалбата.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От представените по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         На 05.06.2014г. жалбоподателят депозирал искова молба пред РС –Котел, с която поискал, по реда на чл.542 от ГПК, да бъде установено по съдебен ред, че има издадена Заповед на Председателя на Изпълнителния комитет на Общински Народен Съвет – Котел, която била одобрена от Председателя на Изпълнителния Комитет на Окръжния Народен Съвет и въз основа на която е бил издаден договор между Председателя на изпълнителния комитет на ОНС – Котел и Барам Р. за отстъпено безвъзмездно право на строеж върху  УПИ VII кв.53 по регулационния план на с.Ябланово. Към исковата молба било приложено удостоверение от 22.03.2011г. на Кмета на Община Котел, от което е видно, че видно от актовата книга на общината за държавни имоти за с.Ябланово върху УПИ VIIкв.53 по регулационния план на с.Ябланово е било отстъпено безвъзмездно право на строеж на Б.В.Р. и имотът към момента на издаване на удостоверението е бил застроен. Към делото е приложена деловодна справка за гр.д. № 135/2013г. на РС - Котел, от която е видно, че с решение № 7/2014г. е бил отхвърлен предявен от Б.Р. и Хабибе Рубева иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между ищците и Община Котел, че през 1962г. в тяхна полза безвъзмездно е било учредено право на строеж върху държавна земя, индивидуализираща се като парцел УПИ VIIв кв.53 по плана на с.Ябланово от 1964г. С решението е бил отхвърлен и предявения от ищците против Община Котел иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на жилищна сграда с идентификатор 87031.502.768.1, както и две селскостопански сгради с идентификатори 87031.502.768.2 и 87031.502.768.3.

         На 12.06.2014г. Котелския районен съд постановил обжалваното определение. Приел че производството по исковата молба следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск, тъй като със сила на присъдено нещо вече било отречено съществуването на гражданското правоотношение, което се цели да бъде установено с установяване на факта с правно значение, за който е предвидена настоящата искова молба, а именно да се установи, че на ищците е било учредено безвъзмездно право на строеж със Заповед на ИК на ОбНС – Котел и сключения въз основа на нея договор. От друга страна съдът е приел, че писменият договор в каквато само форма може да бъде обективиран договор за суперфиция не е официален свидетелстващ документ, а диспозитивен, защото материализира изявления, които нямат свидетелстващо значение, поради което не може да бъде отнесен към категорията актове, подлежащи на установяване по реда на чл.542 от ГПК.

         Определението било съобщено на жалбоподателя на 26.06.2014г. Частната жалба е депозирана в законоустановения едноседмичен срок на 01.07.2014г.

         Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         По реда на чл.542 от ГПК могат да се установят факти по съдебен ред, тогава когато законът предвижда,че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или е бил съставен, но е бил унищожен или загубен и няма възможност да бъде възстановен. В правната доктрина /проф.Сталев/ е застъпено становището, че за да се установява един факт по този ред, освен че  е необходимо законодателят да е предвидил, че фактът се установява с официален документ, е необходимо по отношение на факта документът да е свидетелстващ. Диспозитивните официални документи създават права, поради което не може факт, който се основава на тях да бъде установяван по реда на чл.542 от ГПК. В този случай, тъй като със Заповедта за учредяване на право на строеж и писмения договор, издаден въз основа на нея, се създава едно право /безвъзмездното право на строеж/, заповедта и договорът представляват диспозитивни официални документи. Ето защо е недопустимо да се установява по реда на чл.542 от ГПК съществуването на факта на учредяване на право на строеж, чрез издадената Заповед на ИК на ОбНС – Котел и на сключения въз основа на нея договор за учредяване право на строеж. Тъй като е недопустимо установяването на тези факти по съдебен ред производството по предявения иск следва да бъде прекратено.

         Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

         Предвид гореизложеното,

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Б.В.Р. ЕГН ********** ***, против определение № 61/12.06.2014г. по гр.д. № 121/2014г. на Котелския районен съд.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: