О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 11.08.2014 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДКА ДРАЖЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

ХРИСТИНА МАРЕВА

като разгледа докладваното от  М. Сандулов  гр. д. N 420  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК вр. чл.420 ал.3 от ГПК.

 

Постъпила е частна жалба от ПИБ АД срещу определение № 343/14.10.2013г. постановено по ч.гр.д. № 562/2012г. на Котелския районен съд.

 

В жалбата се  твърди, че с атакуваното определение РС е постановил спиране на производството по изп.дело № 990/2013г. на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ с район на действие ОС – Бургас, до произнасянето на въззивния съд по частните жалби на длъжниците. Твърди се, че РС е спрял принудителното изпълнение въз основа на искане на длъжниците, което е било визирано в частните им жалби срещу разпореждането, с което съдът е уважил молбата на кредитора за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Спирането на принудителното изпълнение обаче следва да бъде извършено само ако е направено в подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. От друга страна определението противоречи на разпоредбите на закона където изрично е посочено, че подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение не спра принудителното изпълнение, а съдът разпорежда спиране само по изключение, а именно когато длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД и когато искането за спиране е подкрепено от длъжника с убедителни писмени доказателства. В случая не е налице нито една от тези две хипотези, поради което се иска да бъде постановен акт по силата на който да бъде отменено атакуваното определение.

 

По делото са постъпили възражения на тази частна жалба от длъжниците К.С.С. и С.К.Б., в които се излагат идентични съображения и се твърди, че частната жалба е неоснователна и едновременно с това се правят искания да бъде обезсилен изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по отношение на длъжниците поръчители, тъй като искането за издаване на изпълнителен лист е подадено след изтичане на преклузивния шестмесечен срок, в който след настъпване на изискуемостта на кредита кредиторът може да ангажира отговорността на поръчителите.

 

Настоящият състав намира, че подадената частна жалба е основателна. РС е постановил спиране на производството по изпълнителното дело до произнасянето на ОС по депозирани от тях частни жалби. На първо място ОС се е произнесъл по тези частни жалби по ч.гр.д. № 585/2013г. на СлОС като ги е оставил без разглеждане. Освен това искането за спиране по реда на чл.420 от ГПК не е направено от длъжниците в срока на възражението, а е  инкорпорирано в частните жалби против разпореждането за незабавно изпълнение. Искането за спиране не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, нито пък са били представени надлежни обезпечения по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Поради това съдът не е следвало да го приеме за основателно и да постанови спиране на производството по изпълнителното дело. Ето защо определението следва да бъде отменено.

 

Направените искания, съдържащи се във възраженията против подадената жалба,  за обезсилване на изпълнителния лист не са предмет на разглеждане в настоящето производство.

 

На жалбоподателя се дължат и разноските, направени в настоящото производство, които са в размер на 315,00 лева.

  

Ръководен от изложените съображения, съдът

                          

                          

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение № 343/14.10.2013г. по гр.д. № 562/2012г. на Котелския районен съд

 

ОСЪЖДА К.С.С. ЕГН ********** ***, С.К.Б. ЕГН ********** *** и Г.Д.Д. *** солидарно да заплатят на Първа инвестиционна банка АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.Д. Ц.**, представляван от изпълнителните директори В. Х. Х. и Д. К. К. сумата от 315,00 /триста и петнадесет лева/ представляващи направените разноски в настоящото производство.

 

Определението не подлежи на обжалване. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: