О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 01.09.2014 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              С. БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                              СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 438 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е отхвърлено възражение за местна подсъдност и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като е немотивирано. Заявява, че СлРС не е местно компетентен да разгледа спора, тъй като ищцата е полагала труд в цех в гр. Стралджа и съгласно разпоредбата на чл. 114 от ГПК искът е следвало да се предяви пред ЯРС. Съгласно общата разпоредба за местната подсъдност пък, искът е следвало да се предяви пред СфРС, тъй като седалището на дружеството-ответник е гр. София. Поради това моли СлОС да отмени определението и постанови друго, с което прекрати производството и изпрати делото на компетентния съд.

Ответната  по частната жалба страна  е подала писмен отговор, с който я оспорва и заявява, че ответникът не е подал в срок отговора си, поради което е загубил правото на възражение относно местната подсъдност, освен това обжалваното определение е по същество правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна и следва да се уважи.

Предявеният иск е за заплащане на суми, произтичащи от трудово правоотношение. Седалището на ответника-работодател е гр. София, няма регистрирани клонове. Постоянното работно място, на което е назначена ищцата по трудовия си договор, е гр. Стралджа. Ответникът е направил с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност, като се е позовал алтернативно на общата разпоредба на чл. 105 вр. чл. 108 от ГПК, или на специалната на чл. 114 от ГПК.

Възражението на ответника по настоящата частна жалба, че ответникът е изгубил правото на възражение, поради настъпила ранна преклузия, е неоснователно.

След получаване на исковата молба съдът е изпратил преписи на ответника, който не е бил намерен на посочения адрес. РС е започнал процедурата по чл. 47 от ГПК за връчване на книжата чрез залепване на уведомление. Такова е било поставено на 29.05.2014г., от която дата е започнал да тече срокът по чл. 47 ал. 2 от ГПК. Двете седмици за получаването на книжата са изтекли на 12.06.2014г. и съгласно чл. 47 ал. 5 от ГПК в този момент те се считат връчени. Така едномесечният срок за отговор е започнал да тече за ответника от 13.06.14 и е изтекъл на 13.07.14г. Писменият отговор е входиран в деловодството на СлРС на 04.07.14г., тоест – внеговите рамки, и с отговора е направено горното възражение за липса на местна компетенстност.

Първоинстанционният съд го е отхвърлил, като е посочил, че разпоредбата на чл. 114 от ГПК е възможност, която законодателят е предвидил в полза на работника и изборът, дали да предяви иска си по обичайната си месторабота или не, принадлежи на последния.

Настоящият състав споделя това виждане – работникът може, но не е длъжен, да се възползва от възможността да предяви иска срещу работодателя си пред този съд, в чийто район се намира мястото, където той обичайно полага своя труд – в случая – гр. Стралджа и съответно – ЯРС. Ако, обаче той не пожелае да упражни това си право, друга възможност за избор не му е предоставена – приложение намира общото правило при предявяването на искове – чл. 105 от ГПК – компетентен е съдът по постоянния адрес или седалище на ответника. Доколкото в случая той е ЮЛ, съгласно чл. 108 ал. 1 от ГПК, това е съдът по неговото управление и седалище – СфРС. Не се установи наличие на клонове в други населени места и преки отношения с тях. Ищцата е предявила иска пред СлРС /без да е ясно дори дали това е нейният постоянен адрес/, без да има регламентирана от правната норма хипотеза, която да позволява това.

Поради това своевременното отправяне на възражението за неподсъдност е основателно на второто наведено в него основание, и следва да бъде уважено. Като го е отхвърлил, СлРС е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Производството следва да се прекрати и делото следва да бъде изпратено на районен съд гр. София като местно компетентен да разгледа спора.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 1965 от З.З. от 09.07.2014 г. по гр. д. № 807/14г. на СлРС в частта, с която е оставено без уважение възражението по чл. 119 ал. 3 от ГПК на ответника за местна неподсъдност на делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 807/14г. по описа на на СлРС пред Сливенски районен съд, поради липса на местна подсъдност.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на компетентния да го разгледа съд по седалището на ответника – Районен съд, гр. София.

 

 

Определението  подлежи на  обжалване с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването.

 

                                                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: