О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

 

гр.Сливен, дата 18.09.2014г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември , две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

 като разгледа докладваното от съдия М.БЛЕЦОВА частно гражданско дело № 446 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството се развива по реда на чл. 437 вр. чл. 463 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на Н.Д.В. ЕГН ********** ***. В жалбата се съдържат оплаквания против действията на ДСИ по изп.дело № 559/2004г. по описа на ДСИ при РС – Сливен, които касаят сумите, които жалбоподателят следва да плаща по изпълнителното дело в качеството си на длъжник по него. Твърди се, че дължимите суми са силно завишени, неправомерно присъдени и неправилно изчислени, както и че не са съобразени с действителните срокове от излизане на съдебните решения до момента на постъпване на сумите, преведени от него. Жалбоподателят твърди, че не е бил получил покана за доброволно изпълнение, че винаги е заплащал дължимите суми за издръжка след 25-то число на месеца, когато е получавал заплатата си и че след като през м.януари 2014г. детето му, за което е присъдена издръжка е навършило пълнолетие той е продължил да плаща издръжка като парите са му били удържани от заплатата по направен запор от ДСИ до момента на депозиране на жалбата, а именно 27.06.2014г. Жалбоподателят посочва, че въпреки че са му били удържани пари за издръжка неговата дъщеря не е получила никакви средства от м.февруари 2014г. до м.юни 2014г., включително. Моли се председателят на РС – Сливен да извърши компетентна и пълна проверка на изпълнителното дело и писмено да му бъде отговорено, какви са основанията за всяко едно от задълженията, които е платил и защо те са били начислени, а в случа, че се констатират допуснати нередности се моли да се вземат спешни мерки за тяхното коригиране.

В законния срок не е депозирано становище на ответната страна по жалбата.

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които е посочил, че към момента на подаване на жалбата 27.06.2014г. длъжникът е изплатил всички задължения по изпълнителното дело, но поради наличието на тази жалба ДСИ не може да прекрати изпълнителното производство по делото до произнасяне на СлОС. ДСИ е посочил, че на длъжника следва да се възстанови сумата от 90,00 лева.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. Към обяснението на ДСИ е приложена сметка за размера на дълга, изготвена на 15.08.2014г., в която е посочено, че длъжникът В. дължи към тази дата 93,62 лева.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 559/2004г. при ДСИ – Сливен е било образувано на 14.12.2004г. във връзка с депозирана молба от С.Н. В. законен представител на тогава малолетното дете Д. Н.В..Към молбата за образуване бил приложен изпълнителен лист от 07.12.2004г., с който жалбоподателят В. бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка на детето си Д.. По-късно са били представени още два изпълнителни листа. Последният изпълнителен лист, представен по делото, е от 19.02.2014г. С него дължимата издръжка за детето Д. е била увеличена от 120,00 лева на 200,00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2013г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Детето Д. навършило пълнолетие на 18.01.2014г., т.е. представения на ДСИ изпълнителен лист е касаел вземания, които са настъпили преди издаване на самия изпълнителен лист. ДСИ е приел част от вземането за дължимо. От доказателствата по изпълнителното дело е видно, че на длъжника е бил направен запор на трудовото възнаграждение. От депозираната молба от Д. В. на 08.05.2014г. е видно, че същата е направила оплакване, че не е получавала дължимата издръжка, тъй като последната сума, която е получила за м.януари 2014г. От изготвените от ДСИ справки е видно, че към 27.06.2014г. дължимата от жалбоподателя сума по изпълнителното производство е била в размер на 181,67 лева /изх.№8103/, а към 15.08.2014г. дължимата сума е в размер на 93,62 лева /изх.№ 9888/.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

         Частната жалба е процесуално недопустима . Със същата са обжалвани действия от длъжника , които не подлежат на обжалване .

         В 435 ал. 1 от ГПК са регламентирани действията на СИ , които могат да бъдат обжалвани от взискателя по изпълнението . Там е посочено, че взискателят може да обжалва прекратяването на принудителното производство. Действията извършвани от СИ , които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК. Това са постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. В настоящия случай действието , което се обжалва е определянето на размера на дължимите вноски по изпълнителното производство. Това действие не подлежи на обжалване от длъжника по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Водим от горното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Н.Д.В. ЕГН ********** *** против действията на ДСИ по изпълнително дело № 559/2004г. по описа на Сливенския районен съд по определяне на размера на дължимите от длъжника суми.

 

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред БАС .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: