ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

04.09.2014 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на четвърти септември...……………………….

през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  450 описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание  чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на Д.И.К. против Разпореждане за незабавно изпълнение по Заповед № 1416/13.05.2014 г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2070/2014 г. по описа на Сливенския районен съд. В жалбата се твърди, че не е била уведомена от банката, че кредита не се изплаща от кредитополучателя своевременно поради което счита, че издадената Заповед е незаконосъобразна и моли съдът да постанови Определение, с което отмени изцяло издаденото разпореждане и заповед спрямо нея и обезсили издадения изпълнителен лист.

            Ответната по жалбата страна е депозирала в срок писмен отговор, в който се твърди, че при произнасяне по молбата за допускане на незабавното изпълнение първоинстанционният съд е проверил дали е представен документ по чл. 417 от ГПК, дали той е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Твърди, че съгласно сключения между страните договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, същият е бил обявен за предсрочно изискуем считано от 03.05.2014 г., като банката е имала право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника или поръчителя да предяви кредита за предсрочно изискуем ида пристъпи към принудително събиране на целия дълг ако са на лице условията за това.

Моли съдът да остави без уважение частната жалба.

Жалбата срещу разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение се явява процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.1 ГПК е предвидена възможност за обжалване единствено на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, като според чл. 413, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, с изключение на частта й за разноските. Ето защо и производството по частната жалба в частта й срещу разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение като недопустимо следва да се прекрати.

            Частната жалба е допустима в частта относно обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист и е подадена в срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е основателна. Жалбоподателката е депозирала възражение по чл. 414 от ГПК в срок.

            Производството по ч.гр.д. № 2070/2014 г. на СлРС е образувано по заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от заявител „СИ БАНК“ ЕАД срещу Г.И.А. – длъжник по договор за потребителски кредит и Д.И.К. – поръчител по същия договор за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 8 488,75 лв., от които главница 7 584,52лв.; 449,70 лв. договорна лихва за периода 23.10.2013 г. до 05.03.2014 г. и 454,53 лв. наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, до окончателно и плащане. Към заявлението е представен Договор за потребителски кредит № 899-РКО 9140036 от 23.04.2009 г. за сумата 10 000 лева, със срок на издължаване 120 месеца, длъжник Г.И.А. и поръчител Д.И.К.. Представено е също така извлечение от сметката на кредитополучателя към 12.05.2014 г. В заявлението се твърди, че поради необслужване на кредита на основание чл. 9 ал.1 т. 1 от Договора същият е обявен за предсрочно изискуем считано от 05.03.2014 г. за неизплатените суми и остатъка от задължението и е начислена лихва в размер на договорената по чл. 4 ал.1 и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Въз основа на описаните писмени доказателства Районен съд - Сливен е преценил, че е налице подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу двамата длъжници – солидарно и е постановил разпореждане от 13.05.2014 г. за издаване на Заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми и изпълнителен лист.

Постановеното разпореждане за незабавно изпълнение е незаконосъобразно. От представените със заявлението писмени доказателства не може да бъде направен извод за дължимостта на цялата претендирана сума. Заповед за изпълнение въз основана на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418 ал.2 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва да е удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ – чл. 428 ал. 3 от ГПК. Извлеченията от счетоводните книги на банката по чл. 417 т. 2 от ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника, а в настоящия случай поръчителя, е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата уговорка по чл. 9 ал. 1 от Договора между страните, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника /поръчителя/ не поражда действие ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита си за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника /поръчителя/. /Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 т.18/. В конкретния случай, към заявлението не са представени писмени доказателства, че заявителят е уведомил длъжника и поръчителя, че обявява кредита за предсрочно изискуем и че това уведомление им е съобщено. Заявителят твърди, че не е извършил това, тъй като не е имал такова задължение.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че от представените документи по чл. 417 т. 2 и чл. 418 ал. 3 от ГПК не може да бъде направен категоричния извод за дължимост на посоченото вземане срещу частната жалбоподателка Д.К. в качеството й на поръчител по Договор за потребителски кредит от 23.04.2009 г. поради което не е следвало да бъде издавана Заповед за незабавно изпълнение.

По изложените аргументи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се явява неоснователно. Като е обосновал противоположен извод за основателност на заявлението, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Предвид това частната жалба се явява основателна и следва да се уважи, като се отмени обжалваното разпореждане, като издаденият въз основа на него изпълнителен лист следва да бъде обезсилен.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на Д.И.К., ЕГН ********** ***, в частта й срещу разпореждане от 13.05.2014г. по ч. гр.д.№ 2070/14 на СлРС с което е разпоредено издаване на заповед № 1416/13.05.2014 год.

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение от 13.05.2014 г., на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК - № 1416/13.05.2014г., издадена по ч.гр. д. № 2070 по описа за 2014 г. на Районен съд –Сливен, в частта й относно Д.И.К., ЕГН ********** *** – поръчител, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 10022/12.05.2014 г. на „СИ БАНК“ ЕАД с ЕИК 831686320, в частта му, с която е поискано допускане по реда на чл. 418 от ГПК на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо солидарния длъжник Д.И.К., ЕГН ********** ***.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден в полза на „СИ БАНК“ ЕАД с ЕИК 831686320, по отношение на солидарния длъжник Д.И.К., ЕГН ********** ***.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: