ОПРЕДЕЛЕНИЕ№                                      

Гр. Сливен, 03.10.2014г.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр. отделение в закрито заседание на  трети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като се запозна с докладваното ч.гр.д.№ 469 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по подадената от адв. Ст. К. *** в качеството му на пълномощник на „МАРИЕЛА – Д“ ЕООД – Сливен частна жалба против определение № 2100 от 23.07.2014г. по описа на РС – Сливен, което е прекратено производството като неподсъдно и делото е изпратено за разглеждане от РС – Пловдив.

Поддържа се, че определението е незаконосъобразно. Развити са доводи за приложение на разпоредбата на чл. 113 от ГПК относно правото на изборна подсъдност на лицата имащи качеството на потребител във вр. с §1, т. 41а, б. „а“ и т. 41б, б. „б“ от ДР на Закона за енергетиката. Изложени са аргументи за това, че ищецът като потребител на енергийна мрежова услуга разполага с правото на изборна подсъдност, поради което не следва да се уважава възражението за местна подсъдност на делото и искането му да бъде изпратено за разглеждане от Районен съд – Пловдив. Позовават се на задължителна практика – опр. № 172/08.03.2013. по ч.т.д. № 1143/2013г., II т.о., ТК на ВКС на РБ, докладчик К.Е. и др.

В отговора по частната жалба са изложени съображения, че ответното дружество няма поделение в гр. Сливен. Оспорено е позоваването на правилото по чл. 113 от ГПК с аргумент, че посочената разпоредба се отнася само до лица, които имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП – физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което  като страна по договор по този закон (ЗЗП) действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Оспорена е съвпадението на качеството на ищеца като потребител по смисъла на т. 41а, б. „а“ и т. 41б, б. „б“ от ДР на ЗЕ с качеството на лицата като потребители по смисъла на чл. 113 от ГПК, която следва да се тълкува тясно само с оглед дефиницията по § 13, т. 1 от ДР на ЗПП и разграничението в т. 2а и . 33а на потребителите като „битови“ и „небитови“ клиенти. Изтъкнато е, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК борави с термини като „постоянен“ и „настоящ“ адрес, които имат отношение само за физическите лица.

Развити са доводи за неравнопоставеност на страните по делото като юридически лица, като при приложение на разпоредбата и на чл. 113 от ГПК ще бъде дерогирана незаконосъобразно нормата на чл. 105 от ГПК.

Частната жалба е допустима – подадена в  прекрлузивния срок срещу съдебен акт подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 121 ГПК

Във връзка с обжалваното определение и поставените от страните въпроси за приложението на правилото за местна подсъдност по на чл. 113 от ГПК спрямо страна – ищец, който е юридическо лице – търговец и качеството му на потребител по смисъла на §41б. във вр. §41а от ДР на ЗЕ, съдът намира че частната жалба е основателна и е неоснователно възражението на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД за неподсъдност на делото пред Сливенски окръжен съд, основано на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, пр. 1 от ГПК, е неоснователно.

Отводът на Районен съд – Сливен е обоснован от ответника със специалното правило за местна подсъдност, според което искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище и аргумент за приложението на правилото за алтернативна подсъдност по чл. 113 от ГПК само с оглед  предпоставките по чл.§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП е неоснователно и е основателно  възражението на ищеца – „МАРИЕЛА – Д“ ЕООД в частната жалба обосновано с качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 41а, б. „а“ и н. 41б, б. „б“ от ДР на ЗЕ, включващо се включва в обхвата на разпоредбата на чл. 113 от ГПК по отношение на лицата и защитата на техните права.

Относно приложението на алтернативната подсъдност по чл. 113 от ГПК по искове на лица, не само в случаите на § 13, т. 1 от ЗЗП, но и на всяко друго лице – физическо или юридическо, на което специален закон придава качеството на потребител като ползвател на особен вид услуга, е налице задължителна практика по чл. 274, ал. 3 от ГПК: Определение № 837 от 26.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 127/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л. И. и Определение № 268 от 9.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 148/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Е.. И в двете определения, при обосноваване наличието на основание за касационно обжалване по въпроса за определянето на на местната подсъдност съгласно чл. 113 от ГПК, макар и с оглед разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането - "Потребител на застрахователни услуги", е застъпено становище, че законодателят не прави разграничение между физически и юридически лица при дефиниране на понятието "потребител". Посочено е, че неправилно в обжалваните определения съдът е счел, че не може да намери приложение изборната подсъдност по чл. 113 ГПК с аргумента, че същата важи само за ищците-физически лица, но не и за ищците-юридически лица. Този извод е в пряко противоречие със закона, тъй като в него не е предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите и разграничаването им на физически и юридически лица.

Изхождайки от застъпените принципни становище в посочената по-горе задължителна практика, настоящия съдебен състав намира, че същия подход и принципи при определяне качеството на ищеца като потребител, спрямо чийто иск намира приложение нормата на чл. 113 от ГПК, следват и от разпоредбата на § 1, т. 41б (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)  във вр. с т. 41а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)  от ДР на ЗЕ, която придава качеството на "Потребител на енергийни услуги" на лицата, които са ползватели на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването им с енергия или природен газ.

Не намира опора нито в процесуалната норма на чл. 113 от ГПК, нито в особената дефинитивна разпоредба на § 1, 41б. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)  от ДР на ЗЕ съждението, че ищецът няма качеството на потребител с оглед обстоятелството, че е търговец – юридическо лице и не е „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и това му качество – като потребител по чл. 113 ГПК, следва да се определя само при предпоставките на § 13, т. 1 от ЗЗП.

Дефиниците по ЗЗП и ЗЕ - §1, т. 42 (отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).от ДР вкл. в  Определение № 257 от 6.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Л. И.  и Определение № 214 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 173/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Р.К. не са съпоставени кумулативно или в отношение на специална към обща. В Определение № 359 от 13.05.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 335/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията М.К. практиката на ВКС по приложението на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ от друга страна не е преценена като касационно основание за обжалването на определение № 654 от 17.03.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 339/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което съобразно разпоредбата на §1, т. 43 от ДР на ЗЕ като компетентен съобразно правилото на чл. 113 от ГПК е определен съда по седалището на юридическото лице - ищец, пред който искът е бил предявен.

Приложението на разпоредбата на чл. 113 ГПК освен това се съотнася към разпоредбата на чл. 108 ГПК като специална към обща, поради което не е налице дерогиране и нарушаване принципа на равнопоставеност между страните. Именно този принзип е в основата на приложението на разпоредбата на чл. 113 ГПК както към юридическите, така и към физическите лице чрез отстъпването в съдебната практика от индуктивното обосноваване на качеството потребител само с оглед дефиницията на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 2100 от 23.07.2014г. по описа на РС – Сливен, което е прекратено производството като неподсъдно и делото е изпратено за разглеждане от РС – Пловдив и ВРЪЩА гр.д. № 2418 по описа за 2014г. на РС - Сливен за разглеждане от този съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд – гр. Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                     2.