О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 29.09.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и девети  септември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА

                              СТЕФКА М.

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № *70 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Я., пълномощник на С.М.Д., М.И.К. и Б.И.Б.  - тримата със съдебен адрес ***- „М.“ № * против  разпореждане от 30.06.2014 г. по гр. д. № *123/2013 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност за разглеждане от местно компетентния съд – Софийски районен съд. В частната жалба се посочва, че съдебният акт е неправилен, немотивиран, необоснован и противоречи на материалния и процесуалния закон. Страната счита, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 108 ал. 1 изр.второ от ГПК и като местнокомпетентен съд да бъде определен Сливенския районен съд. Жалбоподателят счита, че в конкретния случай са били налице преки отношения, които са възникнали между ищците и териториалното поделение на ДФ „Земеделие“ в гр. Сливен.  Това било така, тъй като съгласно т.2.1 от сключения между страните договор „договорените средства за финансово подпомагане се предоставят от  областното поделение на фонда“. На второ място се съдържа оплакване, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е мотивирал надлежно своето становище и като не е изложил своите правни изводи е ограничил възможността на жалбоподателите да разберат защо депозираната от ответната страна молба за промяна на местната подсъдност е била уважена. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено.

         В законния срок е депозиран отговор на частната жалба  от юриск.Тренчева пълномощник на ДФ „Земеделие“ гр. С.. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че в този случай не са налице възникнали преки взаимоотношения между страните по смисъла на чл. 108 ал. 1 изречение второ от ГПК, поради което областната дирекция на фонда в Сливен не може да бъде страна в съдебното производство. Ответната страна  е посочила, че областната дирекция на  ДФ „Земеделие“ нямат самостоятелна правосубектност и че договорите за кредит и финансово подпомагане се подписват от изпълнителния директор на фонда. Моли се частната жалба да не бъде уважавана, както и да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.  

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От представените по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         На 29.10.2013 г. жалбоподателите депозирали искова молба пред РС – Сливен против ДФ „Земеделие“ със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.К.“ , бул. „Ц.Б. III“ № *. В исковата молба е посочено, че ответната страна се представлява от В.Г.Г.. Това твърдение се потвърждава и от приложеното по делото удостоверение на Агенцията по вписванията от 25.10.2013 г.  Цената на иска била в размер на 12 479.86 лв. Като основание за предявяване на иска било посочено, че ответната страна не е изпълнила свое задължение по сключен договор за предоставяне на помощ за закупуване на фураж между наследодателя на ищците и ДФ „Земеделие“ . Страните са представили копие от  договора сключен между тях, от което е видно, че същият е бил сключен на 02.04.2008 г. от една страна от ДФ „Земеделие“ със законен представител Д.Н.Т. – изпълнителен директор и от  друга страна физическото лице. В т.2.1 от договора е посочено, че  „договорените средства за финансово подпомагане“ се предоставят от областно поделение на фонда в срок до 10 работни дни от приемане на изискуемите документи посочени в указанията и до 3 работни дни след окомплектоване на досиетата и одобрените заявки от централно управление по банковата сметка на земеделския производител“.

         На 30.04.2014 г. ДФ „Земеделие“ депозирал отговор на исковата молба. С него било направено възражение за местна подсъдност, като било посочено, че съгласно чл. 11 ал. 1 от Закон за подпомагане на земеделските производители се създава ДФ „Земеделие“, който е юридическо лице, а съгласно чл. 2 ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ неговото седалище е в гр. С.. Страната посочва, че областните дирекции към ДФ „Земеделие“ нямат самостоятелна правосубектност, не могат да бъдат страна в правоотношенията с трети лица и договорите за кредит и финансово подпомагане се подписват от  изпълнителния директор на фонда.

         Във връзка с така направеното възражение за местна подсъдност на 30.06.2014 г. докладчикът по делото постановил разпореждане, с което прекратил производството по делото и го изпратил на местнокомпетентния съд в гр. С..

         На жалбоподателите обжалваното разпореждане било съобщено на 04.07.2014 г. Същите депозирали частната жалба на 10.07.2014 г. , с което бил спазен законоустановения едноседмичен срок на обжалване.

         Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         На първо място следва да се отбележи, че възражението за местна подсъдност е било своевременно направено, съгласно изискванията на чл. 119 ал.3 от ГПК, а именно: от ответника с отговора на исковата молба.

         Общата разпоредба на чл. 108 ал. 1 изр.първо от ГПК предвижда, че искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда в чийто район се намира тяхното управление или седалище. В разпоредбата на чл. 108 ал. 1 изр.второ от ГПК е посочено, че по спорове възникнали от преки отношения с поделения или клонове на  държавни учреждения и юридически лица исковете могат да се предявят и по тяхното местонахождение. В настоящия случай следва да се прецени дали действително са налице твърдените от жалбоподателя обстоятелства за наличие на преки отношения с териториалното поделение на ДФ „Земеделие“ в гр. Сливен във връзка със сключения между техния наследодател и ДФ „Земеделие“ договор за предоставяне на помощ за закупуване на фураж.

         За да бъде определена местната подсъдност по териториално поделение на ДФ „Земеделие“ следва да се установи, че материално правния спор предмет на делото е възникнал между ищците и териториалното поделение на ДФ „Земеделие“ пряко. В този случай обаче няма данни за възникнали преки отношения между териториалното поделение на ДФ“Земеделие“ в гр. Сливен и наследодателя на ищците, което да е обосновало правния спор. Договорът за предоставяне на помощ е бил подписан от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Централата на ДФ „Земеделие“ е тази,  която преценя дали следва да бъдат изпълнени съответните финансови параметри.  В този смисъл некоректно е цитирана разпоредбата на чл.2.1. от Договора в частната жалба, като цитатът е изкаран от целия контекст на разпоредбата. В останалата си част, тя предвижда, че решение за превода взема централното управление на фонда. Самият ищец е насочил своята искова претенция против  ДФ „Земеделие“ със седалище  гр. С., а не против  териториалното му поделение. От това също е видно, че от субективна страна ищците са били наясно, че страна по договора е централното управление на фонда, а не териториалното му поделение в гр. Сливен. При това положение следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 108 ал. 1 изр.първо от ГПК и делото да бъде изпратено по местна подсъдност в гр. С..

         Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

         По отношение направената претенция за присъждане на разноски съдът намира, че за всички разноски следва да се произнесе съдът, който постанови окончателния съдебен акт.

         Предвид гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на С.М.Д. ЕГН **********, М.И.К. ЕГН ********** и Б.И.Б. ЕГН ********** - тримата със съдебен адрес : гр. С., ул. „М.“ № * против разпореждане от 30.06.2014 г. по гр. д. № *123/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: