ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

10.09.2014 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на десети септември...……………………….

през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  478 описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание  чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на М.Д.Ц. против Определение № 1905/01.07.2014г. по ч.гр.д. № 2070/2013 г. по описа на Сливенския районен съд. В жалбата се твърди, че с обжалваното определение СлРС е отказал да спре предварителното изпълнение по реда на чл. 420 ал. 1 от ГПК. Твърди че искането й с посоченото правно основание въобще не е било обсъдено от СлРС. Твърди че е налице противоречие между мотивите на определението и диспозитива му. Счита че съдът разтълкувал превратно разпоредбата на чл. 420 ал.2 от ГПК, като за да бъде постановено спиране на изпълнителното производство е достатъчно представените доказателства да създават съмнение за наличие на изпълняемо право в претендирания размер.  Твърди че представените от нея доказателства – платежни нареждания са достатъчно убедителни да внесат  съмнение, че това е дължимата сума по договора за кредит, както и че е настъпила неговата предсрочна изискуемост. Твърди че такава не е настъпила, тъй като тя не е била надлежно уведомена от банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем.  Не били представени Общите условия по договора; заповедта и изпълнителния лист били издадени в полза налице, на което тя не дължи; съдът е посочил че тя е поръчител, без да проследи дали е изтекъл шестмесечния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното определение, като вместо това спре незабавното изпълнение по изп.д.№ 293/14 по описа на ЧСИ П.Г., образувано по издадения изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 2070/13 на СлРС.

            Ответната по жалбата страна е депозирала в срок писмен отговор, в който се твърди, че жалбата е неоснователна, като излага съображения. Признава факта, че жалбоподателя е извършил посочените плащания към банката, но той е бил в същото време и длъжник па друг договор за кредит, по който също е дължал суми. Твърди че всички плащания са осчетоводени. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

            Частната жалба е допустима и е подадена в срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е неоснователна.

            В производството по ч.гр.д. № 2070/2013 г. на СлРС , образувано по заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от заявител „Уникредит Булбанк“ АД срещу И.И.Ц. – длъжник по договор за потребителски кредит и М.Д.Ц. съдлъжник по същия договор е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1211/14.06.2013г. и изпълнителен лист, за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 31 137,75 швейцарски франка –главница; 6 970,45 швейцарски франка договорна лихва за периода 05.12.2011 г. до 11.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, до окончателно и плащане и сумата 1 838,23лв. разноски. Въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист е образувано производство по изп.д.№ 20148370400293 по описа на ЧСИ П.Г. с район на действие СлОС. Жалбоподателката М.Д.Ц. е получила призовка за доброволно изпълнение и заповед на 25.06.2014г. На 01.07.2014г. жалбоподателката е подала възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи сумата и депозирал искане за спиране на изпълнителното производство  с правно основание чл. 420 ал.2 от ГПК и на основание чл. 420 ал.1 от ГПК. Представила е вносна бележка от 14.02.2012г. – за сумата 500лв.;  от 29.03.2012г. – 500лв.; 29.03.2012г. – 1 020лв.; 22.10.2012г. – 550лв.; 26.10.2012г. – 287.31лв. с вносител длъжника Цончев.

            С обжалваното определение СлРС е отказал да спре изпълнението изобщо. Действително не са изложени конкретни мотиви по искането за спиране на изпълнението на основание ал.1 на чл. 420 от ГПК, но с оглед произнасянето е видно че искането е отхвърлено изцяло. Налице е допусната техническа грешка, като в мотивите на определението в едно то изреченията е записано че искането следва да се уважи, а е формулиран отхвърлителен диспозитив.  В основаната си част, обаче е мотивиран извод за неоснователност на искането. В крайна сметка, в настоящото производство подлежи на обжалване резултата от произнасянето по направеното искане, който е формулиран в диспозитива и който в конкретния случай е отхвърляне на искането.

            След проверка на законосъобразността на определението, като краен резултат, съдът намира че искането за спиране и на двете основания, правилно е оставено без уважение. Не са налице предпоставките на чл. 420 ал.1 от ГПК за спиране на изпълнението, тъй като жалбоподателката не е представила имотна гаранция.  Обезпечаването на договора за кредит с ипотека не представлява даване на обезпечение пред съд по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД.

            Не са налице и условията на чл. 420 ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението. Представените от жалбоподателката писмени доказателства, не представляват убедителни писмени доказателства, че тя не дължи сумата. Представените платежни документи не представляват пълно плащане на дължимите вноски на техния падеж. От тях не може да бъде направен извод, че те са извършени по процесния договор за кредит, а жалбоподателката е длъжник и по друг договор за кредит със същата банка. От тези доказателства не може да бъде направен извод че задължението заплатено изцяло.

            Останалите възражения в частната жалба относно липсата на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дали жалбоподателя е поръчител , поправката на изпълнителния титул са неотносими към правилността на обжалвания акт.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.Д.Ц. ЕГН **********,***, против Определение № 1905/01.07.2014г. по ч.гр.д. № 2070/2013 г. по описа на Сливенския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: