О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 05.09.2014 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 479 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 419 от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е недопустимо и неправилно. На първо място съдът бил издал заповедта в полза на лице, на което не дължи нищо, а по-късно, по реда на поправката на очевидна фактическа грешка, бил подменил страната с друго, различно юридическо лице. На второ място заявява, че съдът е постановил издаването на заповедта без да са представени от взискателя доказателства, че е уведомил длъжницата, че вземането е станало предсрочно изискуемо. На трето място заявява, че в качеството й на поръчител е бил изтекъл шестмесечният срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД  и срещу нея не са били налице основания за издаване на заповедта.  Счита, че представените пред съда документи били нередовни от външна страна, понеже не можело да се установи движението по кредите, а той не е станал предсрочно изискуем. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен листинкорпорирани в Заповед № 1211/14.06.13г. по ч.гр.д. № 2070/13г. на слРС и обезсили издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист.

Насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Развива подробна аргументация по същество, като оборва всяко от наведените оплаквания, моли жалбата да се отхвърли.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 2070/14г. на СлРС е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

Съдът е уважил заявлението, издал е заповед № 1211/14.06.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумата 31 137, 75 швейцарски франка, представляваща главница по договор за ипотечен кредит, заедно с лихвата за забава от подаване на заявлението и сумата 6 970, 45 швейцарски франка, представляващи лихва по договора за ипотечен кредит до подаване на заявлението, както и за разноски по делото.

Тъй като е допусна грешка при изписването на името на заявителя, с решение № 1918/10.07.13г., СлРС е допуснал на основание чл. 247 ал. 3 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист в частта, касаеща наименованието на кредитора.

Въззивният съд намира, че тези процесуални действия са в съответствие с правилата на ГПК и не влияят на законосъобразността на заповедта. Действително се касае за отстраняване на очевидна фактическа грешка, а не за подмяна на страна, тъй като е видно, че заявленито е подадено от  „Уни Кредит Булбанк“ АД, гр. София, ЕИК 831919536, и именно на това лице следва да се издаде или откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно вземането, заявено със същото това заявление.

Оплакванията в тази насока от частния жалбоподател са несъстоятелни.

Всички останали възражения, инвокирани в частната жалба, са също неоснователни.

 Съгласно разпоредбата на чл. 419 ал. 2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417. В случая  частният жалбоподател оспорва правоотношението и излага материалноправни доводи, а доколкото представеният документ по чл.  417 т. 2 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, твърденията във връзка с отпадането или погасяването на отговорността му не могат да бъдат изследвани и обсъждани в това производство. Извлечението, представено със заявлението е от кръга на документите по чл. 417 т. 2 от ГПК, съдържа данни за договора за кредит – дата на сключване, страни размер, данни за движение и погасяване, посочени са точни размери на задълженията по главница и лихви,  документът е издаден и оформен с всички необходими реквизити, които го правят годно изпълнително основание по смисъла на правната норма. Също така следва да се посочи, че към момента на постановяване на атакуваното разпореждане, ТР №4/18.06.2014г. не е било постановено и първоинстанционният съд, в съответствие с установената практика правилно е приел, че щом от съдържанието на договора за ипотечен кредит е видно, че страните са се съгласили предсрочната изискуемост да настъпва със самото неплащане на три последователни дължими вноски /както е в настоящия случай/, тоест – автоматично, по силата на самия договор, то не е необходимо изрично писмено уведомяване на длъжниците. Освен това отговорността на  частната жалбоподателка е ангажирана в качеството й на солидарен съдлъжник, а не като на поръчител. Останалите наведени от частния жалбоподател съображения са такива по съществото на спора и следва да се обсъдят и разрешат в спорен исков процес, какъвто би се развил, ако кредиторът предяви иск за установяване на вземането си, при условие, че длъжникът е подал своевременно, съгласно чл. 419 ал. 2 от ГПК възражение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.Д.Ц. ***, у. „В. Априлов“ 16 ет. 3, против разпореждане от 14.06.2013г. за издаване на заповед № 1211 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2070/13г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: