О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 16.10.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№*95 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от З.К.С. в качеството му на настойник на С.К.С. чрез пълномощника му адв.Ч. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2225 от 18.07.2014г. на Сливенски районен съд по ч.гр.д.№3223/2014г. по описа на съда, в частта, с която е разпоредено длъжникът С.К.С. да заплати на кредитора разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

            Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. На първо място посочва, че длъжникът С. е настанен в социално заведение и неговият настойник – директора на дома е освободен от такси. На следващо място посочва, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. са прекомерно завишени с оглед интереса – 96лв. В случая липсва процесуално представителство, т.к. процесната заповед е издадена в рамките на частно дело, разгледано в закрито заседание и реално действията се изразяват само в оформяне и подаване до съда на заявление-бланка. Следователно производството не е от фактическа и правна сложност. Освен това посочва, че по делото липсвали доказателства, че претендирания адвокатски хонорар е усвоен. Поради това счита, че са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатския хонорар. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта, с която е разпоредено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

            По делото е постъпил отговор на частната жалба от другата страна Етажна собственост на блок „Мара Гидик“, вх.“*“ в гр.Р., ул.“Н.К.“ №* чрез адв.Д.Д. ***. Кредиторът счита, че процесната заповед за изпълнение е правилна и законосъобразна. Посочва, че сумата от 300лв. е минималния размер на адвокатското възнаграждение, съобразно чл.7, ал.5, вр. с ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което дали е налице фактическа и/или правна сложност е ирелевантно. Посочва, че сумата, уговорена с договора за правна помощ е 330лв., която е заплатена в брой, което е отбелязано в договора, а претенцията е била за 300лв., вместо за цялата заплатена сума. Моли съда да остави без уважение частната жалба. Претендира присъждане на направените в производството по обжалване разноски – заплатен адвокатски хонорар в размер на 200лв., който също е в минималния размер по Наредба №1/2004г.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенският районен съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от Етажна собственост на блок „Мара Гидик“, вх.“*“ в гр.Р., ул.“Н.К.“ №* чрез адв.Д.Д. *** против С.К.С., с което наред с главницата от 96лв. е направено искане за присъждане на разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Към заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.06.2014г., в който е посочено договорено възнаграждение в размер на 330лв., като е посочено, че същото е изплатено авансово, изцяло и в брой. 

            С Разпореждане от 18.07.2014г. постановено по ч.гр.д.№3223/2014г. Сливенски районен съд е разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за осъждането на длъжника С.К.С. да заплати на кредитора „Агроенерджи“ АДСИЦ, гр.София главница от 96лв. и разноски в размер на 25лв. внесена държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на разпореждането е издадена Заповед №2225/18.07.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3223/2014г. за заплащане на посочените суми.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 29.07.2014г. На 11.08.2014г. е подадена разглежданата жалба против нея в частта относно разноските.

С разпореждане от 17.09.2014г. СлРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане от 18.07.2014г. и Заповед №2225/18.07.2014г. по ч.гр.д.№3223/2014г. по описа на съда относно посочения кредитор, като вместо кредитор „Агроенерджи“ АДСИЦ, гр.София се чете Етажна собственост на блок „Мара Гидик“, вх.“*“ в гр.Р., ул.“Н.К.“ №*, представлявана от К.Е.Е. чрез пълномощник адв.Д.Д. ***.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. В случая частната жалба има предмет именно законоустановеното изключение – разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, т.1 съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Случая е точно такъв – в договора за правна помощ, с който кредитора – заявител е възложил на адв.Д. извършването на правни услуги е посочен начин на плащане – в брой и изрично е отразено, че договорената сума от 330лв. е платена изцяло и в брой. Следователно това вписване има характера на разписка и доказва плащането на хонорара. Възраженията в частната жалба в тази насока са неоснователни. Следва да се отбележи, че претендираните в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 300лв. и в този размер са присъдени с атакуваната заповед за изпълнение.

Другото възражение в частната жалба – прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед интереса също е неоснователно. Действително разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК дава възможност на съда по искане на другата страна да присъди по-нисък размер на разноските в частта относно адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Претендираният от заявителя и присъден от районния съд с обжалваната заповед за изпълнение размер на заплатения адвокатски хонорар от 300лв. безспорно е минималния размер на това възнаграждение с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1, вр. с ал.5 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Съдът не може да присъди възнаграждение в по-нисък от този размер.

С оглед направеното в жалбата възражение, че длъжникът е освободен от такси, следва да се отбележи, че доказателства в тази насока няма ангажирани. Длъжникът, нито процесуалният му представител не са измежду лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.83, ал.1 от ГПК, нито с разпореждане на съда са освободени от такси и разноски. От друга страна това освобождаване касае само такси и разноски по производството, т.е. дължимите към съда такива, но не и от разноски, които с оглед правилата на процеса се дължат на другата страна, какъвто е случаят с присъдения адвокатски хонорар. Следователно и това възражение на жалбоподателят е изцяло неоснователно.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт в съответната обжалвана част /разноските/ не страда от посочените в жалбата пороци, като подадената против него жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ответната по жалбата страна е претендира присъждане на разноски, направени в производството по обжалване, поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на настоящото производство – неоснователността на подадената частна жалба, следва да й се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в доказания размер от 200лв., заплатено в брой и в минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от З.К.С. в качеството му на настойник на С.К.С. чрез пълномощника  адв.Ч. частна жалба против Заповед №2225 от 18.07.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на Сливенски районен съд по ч.гр.д.№3223/2014г. по описа на съда, в частта, с която е разпоредено длъжникът С.К.С. да заплати на кредитора разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН **********, действащ чрез  настойника си З.К.С. с ЕГН ********** да заплати на Етажна собственост на блок „Мара Гидик“, вх.“*“ в гр.Р., ул.“Н.К.“ №*, представлявана от К.Е.Е. сумата от 200лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени в настоящото производство.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.