О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 12.09.2014 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 496 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 419 от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е  неправилно. Заявява, че е узнал за предсрочната изискуемост на задължението на лицето, на което е поръчител по договора за банков кредит, едва след получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ. Твърди, че банката не е изпълнила задължението си по чл. 11.3 от договора и не го е уведомила своевременно, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Заявява още, че покана  и документи до него въобще не са изпращани, защото на посочения адрес живеят родителите му и никой не ги е уведомявал. Освен това от извлечението било видно, че последната вноска по договора е на 10.04.13г., а настъпването на изискуемостта била настъпила 12 дена по-рано – на 29.03.13г. Не му била изпратена и бланка за писмено възражение, за да упражни правата си по ГПК.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и обезсили издадения въз основа на него изпълнителен лист. Претендира разноски.

Насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Развива подробна аргументация по същество, като оборва всяко от наведените оплаквания, моли жалбата да се отхвърли.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 24053/14г. на СлРС е образувано по заявление на  „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 2571/28.10.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата 3 568, 28 евро, представляваща главница по договор за банков кредит от 16.10.08г., анекс№1 от 02.09г., анекс №2 от 25.08.09г. и анекс №3 от 25.10.10г., заедно със законовата лихва от 24.10.13г. до окончателното изплащане, за сумата 231, 51 евро, представляваща изискуема редовна лихва за периода 05.07.12г.-28.03.13г., за сумата 394, 71 евро, представляваща изискуема наказателна лихва за периода 05.07.12г.-23.10.13г. и за разноски по делото в размер на 550, 07 лв., солидарно  против длъжниците Д.П.И. и Д.Д.Д..

На заявителя бил издаден и изпълнителен лист за посочените вземания на същата дата – 28.10.13г., въз основа на който било образувано изпълнително д. № 20148370400454 на ЧСИ П.Г..

След получаване на покана за доброволно изпълнение на06.08.2014г., длъжникът Д.Д. подал на 11.08.13г. пред СлРС възражение и заедно с него – частна жалба против разпореждането за издаване на заповедта.

Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни.

 Съгласно разпоредбата на чл. 419 ал. 2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417.

В съответствие със задълженията си по чл. 418 ал. 2 от ГПК, РС е отчел, че вземането по заявлението произтича от договор за банков кредит и анексите към него, преценил е, че представените документи попадат в приложносто поле на чл. 417 от ГПК и въз основа на тях може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. При проверката на представените със заявелнието документи, РС правилно е констатирал, че те са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу солидарните длъжници /единият - частния жалбоподател/, поради което е издал разпореждането за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Основното оплакване на частния жалбоподател е свързано с неуведомяването му своевременно, че кредитът, по който той е поръчител, е станал предстрочно изискуем, като съобщение никой не бил изпращал до него, защото на посочения адрес живеели родителите му. Съдът намира това оплакване за несъстоятелно.

Безспорно частният жалбоподател отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за банков кредит, като негов поръчител. В договора той е посочил като постоянен и настоящ адрес с. С., ул. „П.Х. № *. Тъй като са се осъществили условията на чл. 11 от ДБК, /за което има представени доказателства/, се е задействал механизмът на предсрочната изискуемост на цялото задължение. За банката е било предвидено изрично задължение в чл. 11.3 от договора, при това положение да уведоми поръчителя за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост по реда, определен в чл. 12.7 от същия договор. Съгласно тази клауза съобщението следва да е писмено  и се счита получено при достигане на адреса на кредитополучателя или поръчителя, посочен от тях. Такова писмено уведомление е изпратено по пощата именно до посочения от поръчителя адрес на 25.03.13г. и е достигнало до  него, видно от пощенското клеймо, на 27.03.13г. Обстоятелството, че на този адрес живеят родителите на жалбоподателя не променя редовността на действието. Ако поръчителят, след сключването на договора, е променил адреса си, е следвало да уведоми за това банката. Като не го е сторил, всички книжа и съобщения до него, изпратени от банката на посочения в договора адрес и по предвидения в договора начин, се считат валидно връчени.

Така настоящият въззивен състав счита, че са налице всички условия за издаване на атакуваната заповед – поръчителят-длъжник е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и е спазен срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. Поради това атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно, а частната жалба против него – неоснователна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.Д.Д. ***, против разпореждане от 28.10.2013г. за издаване на заповед № 2571 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4053/13г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: