ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 29.10.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ЧЛЕНОВЕ:      ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 506 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частната жалба подадена на основание чл. 419 от ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 от ГПК

В жалбата си В.А.Б. поддържа, че обжалваното от нея разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1999/2014г. на РС – Сливен е неправилно и незаконосъобразно.

Със заповедта за изплънение е наредено да заплати на кредитора „Микрофонд АД“, София солидарно с ЕТ „ЕСО – 2002 – ГАЛИНА КЪНЧЕВА“ и И.С.Д. сумата 1703.89 евро, представляваща непогасен остатък на задължение по договор за заем № 8-782/15.11.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6036/15.11.2011г. на Нотариус Н.В., ведно със законната лихва считано от 29.04.2014г. до окончателното изплащане; сумата от 700 евро, представляваща еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума съгл. чл. 17 от договора за заем и разноските по делото в размер на 94.03лв.

В частната жалба за развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение с оглед изискването на чл. 418, ал. 2 ГПК съдът да се убеди че документите са редовни от външна страна, удостовярат подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Във връзка с това се позовава на задължителните указания дадени с ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, обосновани с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ относно изискването правото на кредитора да упражни правата си във връзка с предсрочната изискуемост преди подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Изложени са съображения във връзка с съдържанието на правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо в отклонение от принципа по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Изтъква липсата на документ, удостоверяващ достигането до длъжник на волеизявлението на кредитора да направи вземането предсрочно изискуемо, като кредиторът следва да упражни по надлежния ред правото си във връзка с уговорената в договора предсрочна изискуемост, независимо от съгласието с него за автоматичното и настъпване при определени обстоятелства.

Във връзка с гореизложеното изтъква качеството си на поръчител и обстоятелството, че с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не може да се счита, че кредиторът упражнява правото си във връзка с уговорената предсрочна изискуемост.

Предвид изложеното се иска въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение в частта, с която на В.А.Б. е наредено да заплати на кредитора „Микрофонд“ АД, София солидарно с ЕТ „ЕСО – 2002 – ГАЛИНА КЪНЧЕВА“ и И.С.Д. сумата 1703.89 евро, представляваща непогасен остатък на задължение по договор за заем № 8-782/15.11.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6036/15.11.2011г. на Нотариус Н.В., ведно със законната лихва считано от 29.04.2014г. до окончателното изплащане; сумата от 700 евро, представляваща еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума съгл. чл. 17 от договора за заем и разноските по делото в размер на 94.03 лв.

В отговора по частната жалба заявителя – „МИКРОФОНД“ АД оспорва възраженията в жалбата по съображения, свързани с липсата на качество за дружеството като банка, за които единствено се счита, че се отнася разрешението по т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка КалчеваПриложено е пълномощно във връзка с правото им оп чл. 60, ал. 2 ЗБКИ да се снабдят с изпълнителен лист по реда на чл. 418 ГПК в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК. Заявителят е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗБКИ и основанието за снабдяване с изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение е по чл. 417, т. 3, а не т. 2 ГПК. Изложени са аргументи да това, че изискуемостта на отделните вноски и окончателната изискуемост на цялото задължение е обвързано единствено с настъпването на отрицателния факт на неизпълнението на уговорените вноски. Заявителят твърди този факт и същият произтича от разпоредбата на чл. 8 от договора, поради което не са необходими доказателства за настъпването на никакви други обстоятелства, още повече, че отрицателният факт не подлежи на доказване.

Частната жалба е допустима при спазване предпоставките на чл. 419, ал. 2 ГПК и разгледана по съществото си е основателна.

Обжалваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 07.05.2014г. по ч.гр.д. № 1999/2014г. по описа на РС – Сливен е издадено по заявлението на „МИКРОФОНД“ АД за заплащането солидарно от В. А. Б. като поръчител заедно с длъжниците с ЕТ „ЕСО – 2002 – ГАЛИНА КЪНЧЕВА“ и И.С.Д. на сумата 1703.89 евро, представляваща непогасен остатък на задължение по договор за заем № 8-782/15.11.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6036/15.11.2011г. на Нотариус Н.В., ведно със законната лихва считано от 29.04.2014г. до окончателното изплащане; сумата от 700 евро, представляваща еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума съгл. чл. 17 от договора за заем и разноските по делото в размер на 94.03лв.

В заявлението е посочено, че във връзка с договора за заем с нотариална заверка на подписите заявителят за длъжниците е възникнало задължения да върнат получената в заем сума заедно с уговорената възнаградителна лихва в общ размер на 4 803.84 евро на равни 36 месечни вноски от по 133.44 евро, от които към датата на подаване на заявлението е платена сумата от 2 945,04 евро и са останали неиздължени част от месечна вноска за м. ноември 2013г. ипет месечни вноски за периода м. декември 2013г. – м. април 2014г. Поради това за заявителя е възникнало правото да претендзира целия остатък от неплатената част предсрочно от общо 1 703.89 евро, а също така и 700 евро, представляващи еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума, което е уговорено в чл. 17 от договора за заем.

В разпореждането не е посочено конкретното основание по чл. 417 ГПК, на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, но правилно в отговора на частната жалба се поддържа, че представения документ  - заем с нотариална заверка на подписа, е предвиден в чл. 417, т. 3, а не т. 2 ГПК. Последната хипотеза има за предмет документи и извлечения то сметки, без нотариална заверка на подписите именно с оглед качеството на кредиторите – банки, държавни учреждения и общини.

Във връзка с гореизложеното е основателно възражението, че за този случай не намира приложение задължителното указания по т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева за предварително и изрично упражняване правото на кредитора за предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, независимо от предвиденото в договора възникване на това право при определени обстоятелства – в случая съгласно чл. 18 от договора.

Неснователно е, обаче, съждението на заявителя, че не е необходимо да представя доказателства във връзка с подаденото заявление относно вземане, произтичащо от уговорената в договора предсрочна изискуемост и освобождаването на кредитора от задължението да извърши уведомяване.

По този въпрос намира приложение т. 4 Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, където е възприето становището, че незабавно изпълнение може да се допусне само за вземания за реално изпълнение на договора - т. е. само за суми или вещи, които следва да се предадат по силата на самия договор като задължение на една от страните. Като аргумент се сочи, че разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК, която допуска с официален или изходящ от длъжника частен документ да се доказва само изискуемостта на установени с документи по чл. 417 ГПК вземания, за които се отнася самия документ.

Иначе казано, разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК , макара да не изисква доказване на фактическия състав на развалянето на договора, в който смисъл е уговорката в чл. 18 на договора  за заем в случая, същата разпоредба на закона допуска с официален или изходящ от длъжника частен документ да се доказва изискуемостта на установени с документи по чл. 417 ГПК вземания, поради което кредиторът във връзка с изискването по чл. 418, ал. 2 ГПК е следвало да представи документи по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК, установяващ настъпването на обстоятелствата, касаещи предсрочно изискуемите факти и предвиденото в  чл. 17 обезщетение.

Предвид гореизложеното частната жалба е основателна и разпореждането за незабавно изпълнение следва да се отмени и вместо това да се отхвърли искането за незабавно изпълнение и да се обезсили издадения изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 07.05.2014г. по ч.гр.д. № 1999/2014г. по описа на РС – Сливен В ЧАСТТА, с което е наредено на В.А.Б.,*** да заплати на кредитора „Микрофонд АД“, София солидарно с ЕТ „ЕСО – 2002 – ГАЛИНА КЪНЧЕВА“ и И.С.Д. сумата 1703.89 евро, представляваща непогасен остатък на задължение по договор за заем № 8-782/15.11.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6036/15.11.2011г. на Нотариус Н.В., ведно със законната лихва считано от 29.04.2014г. до окончателното изплащане; сумата от 700 евро, представляваща еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума съгл. чл. 17 от договора за заем и разноските по делото в размер на 94.03лв задължаването вместо  това ОТХВЪРЛЯ искането за незабавно изпълнение В СЪЩАТА ЧАСТ.

 

ОБЕЗСИЛВА издадени въз основа на заповед за незабавно изпълнение по разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 07.05.2014г. по ч.гр.д. № 1999/2014г. по описа на РС – Сливен В ЧАСТА с коЯто е наредено на В.А.Б.,*** да заплати на кредитора „Микрофонд АД“, София солидарно с ЕТ „ЕСО – 2002 – ГАЛИНА КЪНЧЕВА“ и И.С.Д. сумата 1703.89 евро, представляваща непогасен остатък на задължение по договор за заем № 8-782/15.11.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6036/15.11.2011г. на Нотариус Н.В., ведно със законната лихва считано от 29.04.2014г. до окончателното изплащане; сумата от 700 евро, представляваща еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума съгл. чл. 17 от договора за заем и разноските по делото в размер на 94.03лв

 

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.