О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.10.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                              МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 522 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. А. пълномощник на ТД „МЦД 02“ ЕООД с адрес : С.С., общ.С., ул. „С. „ № * против  определение от съдебно заседание проведено на 16.09.2014 г. по гр. д. № 2257/2014 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отказано възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба от  ТД „МЦД 02“ ЕООД.В частната жалба се посочва, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно и че страната е доказала наличие на причини, които са съставлявали особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени, поради непредвидения им характер. Посочва, че тези причини са следните: Пълномощникът на страната се е бил ангажирал със защитата по гражданското дело още преди да бъде упълномощен официално от  едноличния собственик на капитала на ответното дружество. Във връзка с това дал указания счетоводството на фирмата да изготви  необходимите доказателства. На 23.06.2014 г. пълномощникът  адв. А. се е разболяла, била с повишена температура и сърцебиене, което наложило да се консултира с кардиолог д-р Петкова, която е издала болничен лист № 0622011 с предписан режим на лечение – домашен , на легло. Въпреки наличието на здравословни проблеми на 24.06.2014 г. я е била изрично упълномощена за процесуално представителство по делото и е получила всички писмени доказателства необходими за изготвяне на писмения отговор. Поради влошеното си състояние същата не могла да предяви отговора на исковата молба в срок до 26.06.2014 г., а е извършила това на 27.06.2014 г. Счита, че забавянето е било поради внезапните промени в здравословното й състояние, което се явявало особено и непредвидено обстоятелство. От друга страна счита, че  упълномощителната сделка е била с личен характер, поради което е било немислимо страната да ангажира друг процесуален представител съответно било недопустимо и самата тя да преупълномощи друг процесуален представител Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде възстановен пропуснатия срок на основание чл. 64 ал. 2 от ГПК.

         В законния срок е депозиран отговор на частната жалба от адв.М., пълномощник на ЕТ „ДИК-Д.К.“***. С него частната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е , че в случая се касае за неспазен преклузивен срок, че едномесечният срок за депозиране на отговора на исковата молба е напълно достатъчен страната да организира защитата си, като се снабди със съответните счетоводни документи  и че въпреки наличието на заболяване от 23.06.2014 г. пълномощникът е приел да сключи договор за правна защита и съдействие на 24.06.2014 г., който факт сам по себе си показва, че не са били налице непреодолими пречки за спазване на законовия срок.  Страната счита, че по делото не са налице доказателства с искане аз удължаване на срока поради уважителни причини.  От друга страна е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 64 ал. 2 от ГПК е необходимо непредвидено и непреодолимо обстоятелство да е налице за страната, а не за нейния процесуален представител. Посочено е, че дори да е било налице непредвидено и препятстващо обстоятелство за процесуалния представител на страната, то за самата страна не са били налице такива обстоятелства и срока е следвало да бъде спазен. Страната счита, че не са налице основания за възобновяване на срока и в тази връзка са цитирани редица съдебни актове. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски за настоящата инстанция.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От представените по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         На 19.05.2014 г. била депозирана искова молба от ЕТ „ДИК-Д.К.“ против МЦД 02“ ЕООД. Исковата молба била съобщена на ответника на 26.05.2014 г.. видно от приложено по делото съобщение.  На 27.06.2014 г. бил депозиран отговор на исковата молба от адв. А. в качеството й на пълномощник на ответник. С отговора били приложени редица писмени доказателства, касаещи спора, както и пълномощно от 24.06.2014 г., с което  управителят на търговското дружество–ответник Ф.Ф. е упълномощил адв. А. да го представлява по гр.д. № 2257/2014 г. по описа на СлРС.

         На 16.07.2014 г. ответната страна депозирала пред РС – Сливен молба за възстановяване на срока по чл. 65 от ГПК. В молбата страната посочила, че е пропуснала срока за депозиране на писмен отговор на исковата молба, тъй като е била препятствана от внезапно заболяване на пълномощника – адв. А.. В подкрепа на твърдяното бил приложен болничен лист № 0622011/23.06.2014 г., съгласно който  пълномощникът на страната бил в отпуск от 23.06.2014 г. до 27.06.2014 г. поради болест.

         На жалбоподателя обжалваното определение било съобщено на 16.09.2014 г. в с.з. Същият депозирал частната жалба на 23.09.2014 г. , с което бил спазен законоустановения едноседмичен срок на обжалване.

         Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 64 ал. 2 от ГПК е посочено, че страната която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Тези обстоятелства трябва да имат внезапен характер и да са от такова естество, че обективно страната да не е в състояние да спази сроковете предвидени в закона или определени от съда. Срокът за подаване на отговор на исковата молба определен от законодателя е доста продължителен, той е определен в размер на един месец. След като жалбоподателят е получил исковата молба на 26.05.2014 г., то е имал цял месец до 26.06.2014 г., в който да предприеме действия за депозиране на отговор на исковата молба. Няма никакви данни , нито твърдения по делото, че по отношение на самата страна са възникнали каквито и да е препятствия , които да са й попречили тя да изпълни своето законно задължение и по този начин да защити интересите си. Очевидно е, че в този едномесечен срок страната е предприела действия , с които е целяла  да защити своите твърдения като е упълномощила на 24.06.2014 г. процесуален представител в лицето на адв. А..  Съдът намира, че по отношение на нея не може да приеме, че са били налице внезапни и непредвидени обстоятелства, които са й попречили да депозира своевременно отговора на исковата молба. Действително от писмените данни е видно, че на 23.06.2014 г. тя е била с влошено здравословно състояние,което е обусловило издаването на болничен лист. Очевидно това състояние е било подобрено след като на 24.06.2014 г. тя е приела да защитава страната и е подписала договор за правна защита и съдействие.  Няма данни, че от 24.06.2014 г. до 26.06.2014 г. пълномощникът на страната да е бил с още по-влошено състояние, което да не му позволи лично да депозира отговора на исковата молба , да преупълномощи друг адвокат или да съобщи на довереника си, че не е в състояние да осъществи защитата му, така че той да потърси друга процесуална защита. Съдът счита, че няма никакви основания да приеме, че са налице условията визирани в разпоредбата на чл. 64 ал. 2 от ГПК и да възстанови срока за депозиране отговор на исковата молба, съответно да отмени обжалваното определение.

         Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

         По отношение направената претенция за присъждане на разноски съдът намира, че за всички разноски следва да се произнесе съдът, който постанови окончателния съдебен акт.

         Предвид гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ТД „МЦД 02“ ЕООД с адрес : С.С., общ.С., ул. „С. „ №  против определение от 16.09.2014 г. по гр. д. № 2257/2014 г. на Сливенския районен съд.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: