О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 08.10.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                     СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                       

като разгледа докладваното от Н. Янакиева в.ч. гр. д.  N  527  по описа за 2014   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба против разпореждане на съдебния изпълнител с което е намалил поради прекомерност договорено адвокатско възнаграждение по изпълнително производство.

Жалбата е подадена от взискателя по изпълнителното дело и в нея се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като искането било направено от лице, което няма представителни права по делото. Твърди, че представеното пълномощно не отговаряло на изискванията на ГПК и ЗА, а искане от самия длъжник не е постъпвало. Освен това жалбоподателят твърди, че разпореждането е материално незаконосъобразно, тъй като СИ е приел, че е приложима Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора, а не към момента на започване на изпълнителните действия. На последно място заявява, че липсват мотиви на обжалвания акт, а е налице само преповтаряне на законовата норма. Поради това моли въззивния съд да отмени разпореждането и му присъди разноските за това производство.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който се оспорва жалбата. Излага съображения по всяко едно от оплакванията, като твърди, че договорът за правна помощ отговаря на законовите изисквания, правилно е приложена наредбата в редакцията й към датата на сключване на договора и анекса към него и възражението за прекомерност е основателно, с оглед това, че поради плащане на цялото задължение в срока за доброволно изпълнение не се е наложило извършване на каквито и да е действия по изпълнението. Заявява още, че мотивите на СИ са ясни и съответстват на законовата норма, противопоставя се на искането за присъждане на разноски по това производство както понеже жалбата е неоснователна, така и поради факта, че те са заплатени за защита по друго изпълнително производство на ДСИ, различно от настоящото. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

СИ е изложил писмено хронологията на действията си.

Въззивният съд, след акто се запозна с изпълнителното дело, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Всички изложени в нея оплаквания са неоснователни.

Представеното по и.д. пълномощно от страна на длъжника, с което се упълномощава адвокат А.Г.С. отговаря на законовите изисквания, направено е в писмена форма, носи подписа на лицето, посочено като автор на изявлението, предметът на сделката е ясен, точен и конкретен и липсва съмнение при идентификацията на носителите на пълномощията, в частност – на адвокат А.С.. Поради това то представлява валиден източник на представителна власт и действията, извършени от този представител от името на представлявания безусловно обвързват с правните си последици същия.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е надлежно отправено и ДСИ е дължал произнасяне по него. Когато липсва изрична разпоредба, приложими и в изпълнителното производство са правилата на общия граждански процес. Така в случая въпросът за разноските по изпълнителното дело следва да се разреши съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Настоящият състав счита, че са налице условията за редуциране на договореното възнаграждение от 1 000 лв., както поради размера на цялото вземане, така и предвид незначителната действителна фактическа и правна сложност на делото, касаещо изпълнение на парично вземане  в размер на 9 364, 70 лв., още повече, че това задължение е изплатено от длъжника изцяло в срока за доброволно изпълнение и принудителни изпълнителни действия не са извършвани.

Правната норма позволява уговореното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размера, посочен в чл. 36 ал., от ЗА, който, от своя страна, препраща към минималния размер, изчислен според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира за безспорно и това, че тези размери се определят въз основа на редакцията на съответната правна норма по Наредба № 1, действала към момента на сключване на договора за правна помощ /респективно – анекса към него/ и в случая меродавният момент е 20.05.2013г., респективно – 13.12.2013г.

Така приложение намира чл. 10 т. 1 и т. 2  от Наредбата преди изменението й от 01.04.2014г. и минималният размер на възнаграждението за адвокатска защита е 425 лв.

Преценявайки правилно всички тези обстоятелства, ДСИ е намалил до този размер адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като се е обосновал именно с наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Необходимите и достатъчни мотиви за това се изразяват в констатацията на проявлението на законовите изисквания в конкретното фактическо положение. 

Поради това обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и жалбата против него следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх. № 6409/29 от 23.09.2014г. против разпореждане от 19.08.2014г. на ДСИ по изп.д. № 305/2014Г. на ДСИ при СлРС, с което е намалено поради прекомерност договореното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

         ЧЛЕНОВЕ: