О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 09.10.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№529 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от „Прокредит банк /България/“ ЕАД, гр.София чрез пълномощник адв.Б. – Д. от САК против Определение от 12.09.2014г. по гр.д.№2011/2014г. на СлРС, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба.

            Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че с молба, постъпила в СлРС на 28.08.2014г. е поискал от съда изготвяне на служебна справка за адресна регистрация на ответника, а при условията на евентуалност издаване на съдебно удостоверение по реда на чл.70, ал.3 от ЗБЛД. По тази молба районният съд не се е произнесъл, като е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е ограничил процесуалните му права. В постановеното на 12.09.204г. определение не се споменавало и сне е разгледана молбата му от 28.08.2014г. Посочва, че издаването на поисканото с молбата удостоверение било единствената му възможност да се снабди със справка за адресната регистрация на ответника и да изпълни указанията на съда. Посочва, че след устна справка в гражданско деловодство на СлРС установили, че има резолюция върху молбата им да се издаде удостоверение след заплащане на държавна такса, но съобщение за даденото указание не им било изпращано. Счита, че е следвало да бъде уведомен за даденото указание, което се явявало нередовност на молбата. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

            От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с предявени от „Прокредит банк /България/“ ЕАД, гр.София против Н.И.К. при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания по издадена заповед за изпълнение.

При изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съобщението до ответника Н.И.К. е върнато в цялост, невръчено, с отбелязване, че адресата не е открит на адреса и не е открито лице, което да получи съобщението, като по сведение на съседи лицето не живее на този адрес /посочен от ищеца с исковата молба/, като на адреса връчителят е залепил уведомление.

С разпореждане от 07.07.2014г. съдията докладчик е оставил исковата молба без движение с дадени указания в едноседмичен срок от съобщаването ищеца да посочи точен адрес на ответника, като представи справка за постоянен и настоящ адрес. 

Съобщението с дадените указания е връчено на ищеца на 26.08.2014г.

На 28.08.2014г. по делото е постъпила молба от „Прокредит банк /България/“ ЕАД, гр.София чрез адв. Б. – Д. с искане съдът да се снабди със служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответника чрез достъп до национална база „Население“ и евентуално искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред МВР за снабдяване с необходимата справка и молба удостоверението да се изпрати на ищеца по пощата с приложения пощенски плик с марка. Няма внесена държавна такса за издаване на поисканото удостоверение.

С разпореждане от 29.08.2014г. съдията-докладчик е разпоредил издаване на поисканото съдебно удостоверение след представяне на доказателство за внесена държавна такса.

С Определение от 12.09.2014г. районният съдия след като е констатирал, че дадените указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба не са отстранени в указания срок и след това до този момент, е прекратил производството по делото.

Определението е връчено на ищеца на 25.09.2014г. Частната жалба против него е постъпила в деловодство на СлРС на 06.10.2014г. по пощата с пощенско клеймо от 02.10.2014г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оглед невъзможността ответника да бъде намерен на посочения в исковата молба адрес и след изпълнение на процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК – залепване на уведомление, на което ответника не се е явил за получаване на книжата, правилно и законосъобразно районният съдия е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да представи справка за постоянен и настоящ адрес на ответника /чл.47, ал.4 от ГПК/.

Определеният от районния съд срок за представяне на справката за адресна регистрация на ответница – едноседмичен е започнал да тече от 26.08.2014г. и е изтекъл на 02.09.2014г.

Безспорно в този срок ищецът е подал молба с две искания – за служебна справка, респ. за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с необходимото му такова за адресна регистрация на ответника. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че районният съдия не е разгледал и не се е произнесъл по тези искания. Напротив, на следващия ден след постъпването на молбата районният съдия е разпоредил издаване на поисканото съдебно удостоверение след представяне на доказателство за платена държавна такса. Ищецът – частният жалбоподател е този, който е следвало да следи своевременно за резултата от своето искане, за да може да изпълни дадените от съда с р.з. от 07.07.2014г. указания в законоустановения срок. Съдът не споделя оплакванията в частната жалба в тази насока. Ищецът е представил с молбата си нарочен плик с пощенска марка, но не е внесъл дължимата и известна му държавна такса за поисканото удостоверение /действа чрез адвокат, който безспорно е запознат с реда и съответните тарифи за издаване на съд. удостоверение/. 

Безспорно, с оглед разстоянията и необходимостта от време за получаване на удостоверението и съответно за снабдяването въз основа на него с исканата справка, то е следвало и е можело ищецът да поиска продължаване на определения от съда срок за отстраняване на констатираната нередовност. Ищецът обаче не се е възползвал от тази процесуална възможност – молба за продължаване на скока не е подавана и такова искане няма направено с молбата от 28.08.2014г. Звучи нелогично ищецът, действащ чрез процесуален пълномощник – адвокат, да продължи да бездейства при положение, че срокът за отстраняване на нередовността тече. С подаването на молбата за исканото съдействие /издаване на съдебно удостоверение/ срока за отстраняване на указаната нередовност на исковата молба не се спира, нито прекъсва. Безспорно в интерес на ищеца е да следи за отговора на искането си и единствено от неговата процесуална активност е зависело своевременното снабдяване с поисканото удостоверение, респ. предприемане на действия за продължаване на срока за отстраняване на указаната от съда нередовност. Ищецът сам се е поставил в неблагоприятното положение и не се е възползвал от предоставените му от процесуалния закон възможности в пълна степен.

Безспорно указаната от съда нередовност не е била изпълнена в законоустановения срок, изтекъл на 02.09.2014г., нито след това до постановяване на обжалваното определение. На практика след изтичане на срока до прекратяване на производството са минали още 10 дни, в които ищецът е бездействал и не е изпълнил дадените от съда указания.

С оглед изложеното, съдът намира, че районният съд правилно и законосъобразно е прекратил производството по гр.д.№2011/2014г. Обжалваният съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 12.09.2014г. по гр.д.№2011/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               

                                                                                             2.