ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 12.11.2014г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА, СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 537 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частната жалба, подадена на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 от ГПК.

В частната жалба, подадена от юриск. Т. П. като пълномощник Дирекция за национален строителен контрол, с която се обжалва отказа - постановен с разпореждане № 401/04.08.2014г. по ч.гр.д. № 186/2014. на РС - Котел, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 418, ал. 1 във вр. чл. 417, т. 2 ГПК, по съображения, че заявлението не е подадено от надлежен пълномощник по смисъла на чл. 32 ГПК.

Изложени са съображения, че със заповед № РД - 13 - 199 от 19.09.2013г. на началника на ДНСК с оглед чл. 6, ал. 1, т. 13 от Устройствения правилник на ДНСК са делегирани правомощия за подаване на заявление по чл. 410 и чл. 417 ГПК. Изложени са аргументи, че първоинстанционния съд не е разграничил института на упълномощаването от този на делегирането на правомощия за целите на административното производство, в която връзка се позовава на ТР № 4/22.04.2004г. по адм.д. № ТР - 4/2002 на ОС на ВАС.

Иска се съдът да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и вместо това да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна досежно искането за отмяна на обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по съображения от процесуално естество, без да е извършена преценка по смисъла на чл. 418 ГПК относно предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съгласно чл. 417, т. 2 ГПК.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е подадено от Д.С.Ж. на длъжност Главен секретар на ДНСК, за когото въз основа на представената заповед № РД - 13 - 199 от 19.09.2013г. на началника на ДНСК съдът е приел, че същият е пълномощник, за когото не е спазено изискването на чл. 32 ГПК да е адвокат или юрисконсулт, каквито качества се изискват предвид препращаща норма на чл. 32, т. 5 ГПК -други лица предвидени в закон.

Дали едно представителство на юридическо лице е законно или по пълномощие, е от значение за обема на процесуалната представителна власт. Персонифицираните държавни учреждения, каквото е и ДНСК съгласно чл. 221, ал. 1 от ЗУТ, се създават с административен акт, в който се включват и устройствените правила, поради което те са посочени в разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ГПК като източник на законна представителна власт на държавните учреждения. Следователно изискуемите от чл. 32 ГПК качества спрямо лица, упражняващи представителна власт въз основа на пълномощно, намират приложение при преценката относно обема на представителната власт за всяко лице, за което нито от закона, нито от устройствения правилник на съответното държавно учреждение не е произтичат пряко правомощия за упражняване на пердставителна власт.

Изложеното в жалбата съждение, че в административното право се говори всякога за делигиране на правомощия, а не за упълномощаване не намира опора нито в посоченото ТР 4/2002г. на ОС на ВАС, нито в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 АПК.


С оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ГПК относно възможността юридическите лица да бъдат представлявани от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правилници, е извършена преценка, че лицето подало заявлението не разполага с представителна власт по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на ДНСК, приет с ПМС № 5 от 20.01.2010г. Този извод е правилен и съобразен с цитираната разпоредба, а именно, че представителството на ДНСК се осъществява от началника на ДНСК. Посочените в заповед № РД - 13 - 199 от 19.09.2013г. на началника на ДНСК. разпоредби - чл. 6, ал. 1, т. 13 и чл. 11, ал. 2, т. 6 от Устройствения правилник на ДНСК не регламентират и въз основа на тях началника на ДНСК не разполага с възможността да „делегира" това си правомощие, поради което други лица, могат да упражняват представителна власт само по пълномощие.

Във връзка с мотивите, че лицето - посочено в заповед № РД - 13 - 199 от 19.09.2013г. на началника на ДНСК и подало заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е юрисконсулт, нито адвокат, следва да се допълни, че разпоредбата на чл. 32, т. 3 ГПК предвижда възможност за осъществяване на представителство и от други служители с юридическо образование, но към заявлението няма приложени доказателства за изпълнение и на това изискване.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тьлк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението, като обжалваното разпореждане е съобразено и с тези задължителни указания.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от юриск. Т. П. като пълномощник ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, с която се обжалва отказа - постановен с разпореждане № 401/04.08.2014г. по ч.гр.д. № 186/2014. на РС - Котел, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 418, ал. 1 във вр. чл. 417, т. 2 ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: