О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 24.10.2014 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 551 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено производството по образувано граждански дело поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че в срок е предприел надлежни процесуални действия за отстраняване на указаната нередовност на исковата молба, касаеща установяване постоянния и настоящ адрес на ответника, но съдът неправилно е счел, че разпореждането му не е изпълнено. Частният жалбоподател развива детайлни съображения по повод редовността на исковата му молба по принцип, навежда и редица доводи относно възможностите, с които е разполагал да изпълни указанията на съда и счита, че е сторил това по единствения допустим и възможен за него начин. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени определението и да постанови продължаване на производството.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Частният жалбоподател е предявил пред СлРС установителен иск по чл. 422 от ГПК, тъй като в рамките на заповедното производство, развило се по реда на чл. 410 от ГПК длъжникът е подал писмено възражение относно дължимостта на сумата. В това възражение длъжникът, ответник в исковото производство, е посочил за свой адрес гр. С., ул. „С. Д.“ № *.

В исковата молба заявителят-ищец е посочил същия адрес на ответника, но когато съдът е изпратил на последния препис от исковата молба с приложенията към нея и указанията си, съобщението е върнато цяло, като връчителят е отбелязал, че по сведения на майка му „адресатът не пребивава на адреса.“

С разпореждане от 11.09.2014г. СлРС е оставил без движение исковата молба като нередовна и е дал едноседмичен срок на ищеца да посочи точен адрес на ответника, като представи справка за постоянен и настоящ адрес.

Разпореждането е редовно връчено на ищеца на 18.09.2014г. С молба от 23.09.2014г. управителят на ищцовото дружество е поискал от съда да извърши служебна справка за установяване на актуалния адрес на ответника, като е представил с молбата и платежно нареждане за внесена д.т. Съдът не се е произнесъл по тази молба.

С атакуваното определение от 30.09.2014г. СлРС е прекратил производството по делото, като е приел, че не са отстранени указаните нередовности на исковата молба. В мотивите си е посочил, че в рамките на дадения срок, изтичащ на 25.09.2014г., ищецът нито е изпълнил указанията, нито е поискал продължаване на срока, поискал е извършване на служебна справка, каквото задължение съдът няма.

Въззивната инстанция намира, че това определение е незаконосъобразно.

С оглед дадените от първоинстанционния съд указания, ищецът е реагирал в рамките на дадения му едноседмичен срок. Действително сам не е представил удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответника, но е поискал с молбата си съдът да извърши служебно справката. Последната представлява официален удостоверителен документ и разпоредбата на чл. 186 от ГПК предоставя няколко алтернативни възможности тези документи да бъдат събрани в исковото производство – страната да ги представи сама, да се снабди със съдебно удостоверение, по  силата на което да се снабди с тях или съдът служебно да ги изиска. В случая ищецът е избрал третият способ, като своевременно и в надлежна писмена форма е отправил молбата си до съда. Макар съдът да няма задължение по своя инициатива служебно да изисква документите, след като е сезиран с искане, което правната норма позволява на страната, той няма основание да откаже да извърши справката. Поради това настоящият състав счита, че не е имало и причина ищецът да иска продължаване на срока за изпълнение на указанията, тъй като предприетото от него процесоулно действие е било годно да доведе до желания резултат. Освен това съдът, въпреки, че съгласно чл. 2 от ГПК е бил длъжен да разгледа и се произнесе по молбата на ищеца, не е сторил това –  не е постановил отказ да уважи искането, което би поставило отново върху ищеца отговорността да изпълни в срока указанията, а е изчакал изтичането му и след това е държал прекратителното определение. Така ищецът не е бил уведомен, че действието му не е постигнало ефекта на установяване адреса на ответника и така не е имал възможност нито да избере друг начин в рамките на оставащите му дни, нито да поиска продължаване на срока.

Поради изложените съображения обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение №  2623 от 30.09.2014г. по гр.д. № 3222/14. на СлРС, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр.д. № 3222/14г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: