О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 11.11.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№576 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена „К. *** чрез пълномощника адв.К. против Определение №2765/17.10.2014г. по гр.д.№3555/2014г. на Сливенски районен съд, с което на основание чл.118 от ГПК е прекратено производството по гр.д.№3555/2014г. по описа на СлРС, като неподсъдно и делото е изпратено по подсъдност на РС – Пловдив.

            Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че неговата претенция като ищец, произтича от договор за доставка и потребление на електрическа енергия и се явява потребител на енергия по смисъла на т.41б от пар.1 от ДР на ЗЕ и следва да се ползва от предвиденото в чл.113 от ГПК право да предяви иска по своя адрес. Касае се за отношения по повод спор за дължими суми за потребление на ел. енергия, които отношения се администрират от местното поделение на ответното дружество. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СлРС за разглеждане на предявения иск.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив, която в  законоустановения срок е представила отговор, с който оспорва жалбата първо като неоснователна. Счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че ищеца е имал качеството потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ в редакцията му, действаща до 17.07.2012г., след която дата с последвалите изменения в ЗЕ са въведени две нови понятия „битов клиент“ и „небитов клиент“. Счита, че разпоредбата на чл.113 от ГПК и понятието потребител следва да се разглежда само в светлината на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, т.е. това е само физическо лице. Отделно от това посочва, че чл.113 от ГПК борави с термините постоянен и настоящ адрес, с каквито юридическите лица не разполагат. От друга страна счита, че не следва ищцовото търговско дружество да се поставя в по-привилегировано процесуално положение от друго юридическо лице – търговец, каквото е ответното дружество.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Производството по гр.д.№3555/2014г. по описа на Сливенски районен съд е образувано въз основа на предявен от „К. *** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на допълнително начислена сума – корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за обект в гр.Сливен.

            С отговора на исковата молба ответното електроснабдително дружество е направило възражение за местна неподсъдност на делото пред СлРС и искане за прекратяването му и изплащането му по компетентност на Пловдивски районен съд.

            С обжалваното определение от 17.10.2014г. СлРС е намерил възражението за основателно, като е приел, че ищцовото дружество не разполага с възможността да се ползва от изборната подсъдност по чл.113 от ГПК, която се прилагала само по отношение на физическите лица, прекратил е производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС – Пловдив.

            Определението за прекратяване е връчено на страните, като на ищцовото дружество  е връчено на 22.10.2014г.

            Частната жалба против определението е подадена на 21.102014г.          

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.      Разгледана по същество, същата е основателна и като такава следва да се уважи.

            Предмет на делото е дължимостта на допълнително начислена сума за електрическа енергия за обект на ищеца в гр.Сливен. В пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ е дадено легално определение на понятие „потребител на енергийни услуги“, като безспорно с оглед тази легална дефиниция ищецът има качеството потребител по смисъла на закона. Отношенията между страните относно ползването на енергийни услуги са подчинени на ЗЕ. След като ищецът има качеството потребител, то за него са приложими разпоредбите на чл.113 от ГПК. Уредената в посочената разпоредба изборна подсъдност е приложима в случаите, когато ищецът търси защита на правата си в качеството на „потребител“ въз основа на специален закон, какъвто е настоящия случай.

            Следва да се посочи, че съгласно задължителната практика на ВКС /Определение №268/09.04.2010г. по ч.т.д.№148/2010г. ІІ т.о. ВКС, Определение №507/05.07.2011г. по ч.т.д.№83/2011г. ІІ т.о. ВКС/, извода, че изборната подсъдност по чл.113 от ГПК важи само за ищците – физически лица, но не и за ищците – юридически лица е в пряко противоречие със закона, тъй като в него не е предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите и разграничаването им на физически и юридически лица.   

            Освен това следва да се отбележи, че определението за „потребител“, дадено в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, на което се позовава районния съд, е дадено по смисъла и целите на този закон – ЗЗП. Различните други специални закони дават друго, свое определение на това понятие, с оглед спецификата на уредените с тях отношения, както е в случая със ЗЕ, приложим в настоящия случай, с оглед предмета на спора.

            С оглед изложеното, въззивният съд намира, че местно компетентния съд, който следва да разгледа делото е Сливенски районен съд, в чийто район се намира седалището на ищеца, възползвал се от предвидената в чл.113 от ГПК възможност.

Тъй като правните изводи на двете инстанции не съвпадат, то атакуваното определение за прекратяване на производството следва да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане на Сливенски районен съд.

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №2765/17.10.2014г. по гр.д.№3555/2014г. на Сливенски районен съд, с което на основание чл.118 от ГПК е прекратено производството като неподсъдно и делото е изпратено по подсъдност на РС – Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за разглеждането му от този съд.

 

 

            Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                         2.