О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 13.11.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 578 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от Й.Т.Д. ЕГН ********** и Т.К.Д. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., кв. „Б.“ бл. *, вх. *, ап. * против Разпореждане от 07.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2007/2014 г. по описа на СлРС, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение и издаден Изпълнителен лист против жалбоподателите. В частната жалба се твърди, че този акт на съда е неправилен и незаконосъобразен. Посочено е, че жалбоподателите са узнали за издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК на 28.08.2014 г. и в законния срок – на 09.09.0214 г. подават настоящата жалба. Твърди се, че неправилно съдът е издал за Заповед по чл. 417 от ГПК против двамата жалбоподатели, тъй като те не са задължени лица по Договора за банков кредит, по който е депозирано заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Посочено е, че жалбоподателите са били поръчители по договор за кредит, сключен 2008 г. между Н.П.Т. и „ОББ“ АД. По този Договор било предвидено в чл. 19, че пълното и ли частично неплащане на две погасителни вноски прави целия кредит автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо банката да дава допълнителен срок за изпълнение. Кредитополучателката Тен била заплатила погасителните вноска за м. януари и февруари 2013 г. по този начин на 16.02.2013 г. се е бил осъществил фактическият с състав на чл. 19 от Договора за кредит и от този момент нататък е започнал да тече срока визиран в разпоредбата на чл. 147 ал.1 изр. 1 от ЗЗД, а именно шест месечен срок, в който кредиторът е можел да предяви иск против длъжника и в който срок поръчителят да остане задължен след падежа на главното задължение. В самото заявление за издаване Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК било посочено, че се касае за неплатени вноски за м. януари и м. февруари 2013 г., а заявлението е било депозирано на 29.04.2014 г. Решаващият съд е можел да съобрази тези обстоятелства и факта, че е изтекъл шестмесечния срок визиран в разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗЗД и да откаже да издаде Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист,в които като задължени лица да бъдат посочени двамата жалбоподатели. Те цитират задължителна съдебна практика в т. 4 б от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 г., в което е посочено, заповедния съд следи служебно за срока по чл. 147 ал.1 изр. 1 от ЗЗД и при констатация, че същият е изтекъл, към датата на подаване на заявление, следва да приеме , че е налице абсолютно основание за отхвърляне на Заявлението за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК. Много подробно страната развила тези свои аргументи в частната жалба. Втори пункт в жалбата се явяват аргументите свързани с разпоредбата на чл. 147 ал. 2 от ЗЗД.  Жалбоподателите считат, че тъй като, след първоначалния договор за кредит, кредитополучателя и кредиторът са сключили две допълнителни споразумения от 07.10.210 г. и 12.07.2011 г. с които са променили срока за погасяване, без тези споразумения да са подписани от поръчителите, то допълнителния срок няма действие по отношение на тях, тъй като те не са изразили своето съгласие. С оглед на това твърдят, че поетото от тях поръчителство се е прекратило още със сключването на първото допълнително споразумение между кредиторът и кредитополучателят, тъй като с него са се изменили съществени клаузи от първоначалния договор. На последно място жалбоподателите посочват, че банката кредитор е действала недобросъвестно и е злоупотребила с правата си, като не е уведомила поръчителите за настъпилите забавяния в плащанията по кредита и не е отправила нито една покана за изпълнение преди настъпване на предсрочна изискуемост на дълга. По този начин те са били лишени, в качеството си на солидарни длъжници, да обслужват тези вноски и кредитът да не стане автоматично предсрочно изискуем. Моли се да се постанови съдебен акт с който да е отмени разпореждане постановено от СлРС, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение на Заповед № 1362 от 07.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

         В законоустановения срок не е депозиран отговор на частната жалба от противната страна.

         Пред настоящата инстанция се събраха доказателства,

         От представените по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         На 29.04.2014г. пред РС Сливен било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против Н.П.Т., А.П.Й., Т.К.Д.  и Й.Т.Д.. В заявлението било посочено, че се претендират парични вземания м общ размер на 34 028,24 лв. Основание за търсене на претендираната сума бил договор за предоставяне ипотечен кредит, сключен на 15.10.2008 г. и допълнително споразумение от 07.10.2010 г. и 12.07.2011 г. В заявлението било уточнено, че Й., Д. и Д. били поръчители в полза на банката поради което отговарят солидарно с кредитополучателя. В допълнителните си изявления заявителят посочил, че са на лице неплатени вноски с падежи 15.01.2013 г. и 15.02.2013 г., поради което целият кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 19 от Договора. Към Заявлението било представено извлечение от счетоводните книги на ОББ АД за задължението по Договора за кредит сключен на 15.10.2008 г. Били представени и копия от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 15.10.2008 г. и допълнителни споразумения към него от 07.10.2010г. и 12.07.2011 г. От представения договор е видно, че жалбоподателите са го били подписали като поръчители. Първият поръчител Т.Д., е подписала допълнителните споразумения вместо кредитополучателя Н.Т., а вторият поръчител - Й.Д., не е подписал допълнителните споразумения от 2010 г. и 2011 г., които касаят изменение на срока на изплащане на задължението, който първоначално е бил 15.10.2043 г. В т.19 от Договора било предвидено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем без да е необходимо кредитополучателят или поръчителите да бъдат уведомявани. В т. 11/4/ от Договора  страните се били договорили, че задължението на поръчителите става незабавно изискуемо при обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради каквато и да е причина.

         На 07.05.2014 г. СлРС издал Заповед № 1362 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Съдът се разпоредил длъжниците на Н.Т. – А. Й., Т.Д. и Й.Д., да заплатят солидарно на „ОББ“ АД посочените в заявлението суми по Договора за кредит в общ размер на 27 212,94 лв. ведно със законната лихва.

         На 07.05.2014 г. бил издаден Изпълнителен лист в полза на „ОББ“ АД и било образувано изпълнително дело пред ЧСИ П.Г.. На 28.08.2014 г. на жалбоподателите били връчени покани за доброволно изпълнение и на 09.09.2014 г. жалбоподателите депозирали възражения за недължимост на сумите пред СлРС.

         Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателите на 28.08.2014г. Същото е било обжалвано в законно установения едноседмичен срок на 09.09.2014г.

         Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         По въпроса дали са налице основания за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК срещу поръчителя ако съдът констатира документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД доскоро е съществувала противоречива съдебна практика. Според едното становище заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК не е можело да се издаде срещу поръчителя, ако съдът констатира, от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД, тъй като същият е преклузивен и за спазването му се следи служебно от съда. Според другото становище заповедта за незабавно изпълнение по чл. 4127 от ГПК е можела да се издаде срещу поръчителя, дори ако от документите е било видно, че срокът по чл. 147 ал.1 от ЗДД е изтекъл, тъй като този срок е давностен и не следва за спазването му съдът да следи служебно. Тази противоречива практика е преодоляна с постановеното тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. ОСГТК на ВКС е приело, че срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД е краен и е преклузивен, тъй като за разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство и тъй като срокът е преклузивен той следва да бъде прилаган от съда служебно.  С оглед на това, ако съдът установи от данните по делото, че срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД е изтекъл то ще е налице абсолютно основание за отхвърляне на подадено заявление за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК. Съгласно това тълкувателно решение и с оглед разпоредбата на чл. 7 ал.1 от ГПК се приема, че съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършените от страните процесуални действия. В конкретния случай от данните по делото е безспорно, че са били налице две неплатени своевременно вноски по Договора за кредит за м. януари и февруари 2013 г. От този момент до вземането по договора е станало изцяло предсрочно изискуемо и не е било необходимо предприемането на каквито и да е други действия по уведомяване на длъжника и поръчителите, за да е налице настъпване на предсрочната изискуемост. Тя е следвала от договорната разпоредба на чл. 19 от Договора. От тази дата 16.02.2013 г. /когато са били налице условията за настъпване на предсрочната изискуемост/ е започнал да тече срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД е бил изтекъл. Съдът е можел да съобрази тези обстоятелства, тъй като всички доказателства са били налице – Договор за кредит, Извлечение от счетоводни книги на банката, данни посочени в самото заявление за издаване на Заповед за изпълнение. Като взе предвид изложеното, както и задължителната практика на ВКС, съдът намира ,че заповедния съд е постановил незаконосъобразно разпореждане и е издал незаконосъобразен акт, с който е задължил жалбоподателите Т. и Й. Дачеви да заплатят солидарно с кредитополучателя Н.П.Т. и другия поръчител А.П.Й. дължимите по Договор за банков кредит суми. Предвид на това обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в обжалваните части.

 

         Предвид гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОТМЕНЯ Разпореждане от 07.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2007/2014 г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е разпоредено издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист против Т.К.Д. *** и Й.Т.Д. *** в качеството им на поръчители да заплатят солидарно на кредитора „ОББ“ АД със седалище гр. С., ул. „Св. С.“ № *, сумата от 27 212,94 лв. главница, 6 808,35 лв. договорна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 27.04.2014 г., 6,95 лв. наказателна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 27.04.2014 г., 680,56 лв. разноски по делото , 1248,50 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, както и законната лихва върху главницата от 27 212,94 лв. считано от 29.04.2014 г. до изплащането му, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Вместо това  постанови

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираното Заявление за издаване Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК  от 29.04.2014 г.  от „ОББ“ АД гр. София против Т.К.Д. *** и Й.Т.Д. *** в качеството им на поръчители по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 15.10.2008 г. допълнително споразумение от 07.10.2010 г. и допълнително споразумение от 12.07.2011г . като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: