О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 04.12.2014 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 612 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено производството по образувано граждански дело поради липса на местна подсъдност и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Развива съображения относно приложимостта на разпоредбата на чл. 113 от ГПК в релацията й с нормата на пар. 1  т. 41б и 41 а на ДР на ЗЕ и заявява, че те имат предимство пред текстовете, касаещи  дефиницията за „потребител“ по смисъла на ЗЗП – пар. 13 т. 1. Позовава се на съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови продължаване на производството.

В законовия срок  насрещната страна не е подала писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Частният жалбоподател – „Ида Груп“ ООД, гр. Сливен, е предявил пред СлРС установителен иск по чл. 124 от ГПК, против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив. По направено своевременно възражение от страна на ответника за местна неподсъдност на спора, РС е прекратил образуваното по исковата молба производството с определение от 05.11.14г., като е счел, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК, касаеща искове, предявени от потребител визират само физическите лица –потребители, каквото ищецът не е, поради което следва да се приложи правилото на чл. 108 от ГПК.

Предмет на делото е дължимостта на допълнително начислена сума за електрическа енергия за обект на ищеца в гр.Сливен. В пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ е дадено легално определение на понятие „потребител на енергийни услуги“, като безспорно с оглед тази легална дефиниция ищецът има качеството потребител по смисъла на закона. Отношенията между страните относно ползването на енергийни услуги са подчинени на ЗЕ. След като ищецът има качеството потребител, то за него са приложими разпоредбите на чл.113 от ГПК. Уредената в посочената разпоредба изборна подсъдност е приложима в случаите, когато ищецът търси защита на правата си в качеството на „потребител“ въз основа на специален закон, какъвто е настоящия случай.

Следва да се посочи, че съгласно задължителната практика на ВКС /Определение №268/09.04.2010г. по ч.т.д.№148/2010г. ІІ т.о. ВКС, Определение №507/05.07.2011г. по ч.т.д.№83/2011г. ІІ т.о. ВКС/, изводът, че изборната подсъдност по чл.113 от ГПК важи само за ищците – физически лица, но не и за ищците – юридически лица е в пряко противоречие със закона, тъй като в него не е предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите и разграничаването им на физически и юридически лица.  

Освен това следва да се отбележи, че определението за „потребител“, дадено в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, на което се позовава районния съд, е дадено по смисъла и целите на този закон – ЗЗП. Различните други специални закони дават друго, свое определение на това понятие, с оглед спецификата на уредените с тях отношения, както е в случая със ЗЕ, приложим към настоящия спор.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че местно компетентният съд, който следва да разгледа делото, е Сливенски районен съд, в чийто район се намира седалището на ищеца, възползвал се от предвидената в чл.113 от ГПК възможност.

Тъй като правните изводи на двете инстанции се разминават, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне за разглеждане на СлРС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение №  2907 от 05.11.2014г. по гр.д. № 3812/14. на СлРС, с което е прекратено производството по делото, поради местна неподсъдност на спора,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр.д. № 3812/14г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: