О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 19.12.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 613 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № * против разпореждане по ч.гр.д. № 3563/2014г. на РС Сливен, с което производството по делото е спряно. Жалбоподателят посочва, че не е налице основанието по чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК. Жалбоподателят бил получил съобщението по чл. 415 от ГПК на 14.08.2014г., а на 25.08.14г. в законния срок депозирал искова молба по чл. 422 от ГПК. Обстоятелството, че към този момент не бил изтекъл едномесечния срок по чл. 415 от ГПК не представлява основание за спиране производството по установителния иск. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Противната страна в законния срок не е депозирала отговор на частната жалба.

         Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на 01.14.2010г. в рамките на законно установения едноседмичен срок на 16.09.2014г. била депозирана процесната частна жалба.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 10.07.2014г. жалбоподателят депозирал в РС Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По нея било образувано гр.д. № 3139/2014г. По депозираното заявление била издадена заповед за изпълнение № 2168/11.07.2014 г. На 29.07.2014г. било депозирано възражение от длъжника Т.С. Черкезова, че не дължи претендираното вземане. На 31.07.2014 г. било постановено разпореждане № 13182 от докладчика по делото, с което същият указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, както че следва да довнесе дължимата държавна такса за разглеждане на делото по общ ред. Това съобщение е било получено от жалбоподателя на 14.08.2014г. В законно установения едномесечен срок жалбоподателят депозирал искова молба по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и по нея било образувано гр. д. № 3563/2014г.         В исковата молба ищецът – жалбоподател посочил, че представя доказателства за внесена държавна такса в размер на 75.00 лв. Съдът не констатира такъв документ да е приложен към исковата молба.

         На 27.08.2014г. съдът, пред който била депозирана исковата молба по чл. 422 от ГПК постановил разпореждане, с което спрял производството по гр.д. № 3563 на СлРС за 2014г. В мотивите си и в диспозитива посочил, че основание за спирането е фактът, че ищецът не е изпълнил разпорежданията дадени му по ч.гр.д. № 3139/2014г.

         Като взе предвид така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

         Частната жалба е процесуално допустима като депозирана от лице с правен интерес от обжалване, разгледана по същество – основателна.

         Действително в разпоредбата на чл. 415 ал.1 от ГПК е посочено, че когато възражението е подадено в срок съдът  указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Дължимата държавна такса обаче не следва да се представя пред съда, който е издал заповедта за изпълнение, а следва да съпровожда като доказателство /документът за внасянето/ исковата молба, която заявителят депозира пред съответния съд. В този смисъл дължимата такса следвало да се представи пред съда, пред който е била депозирана исковата молба по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и по която е било образувано гр.д. № 3563/2014г. по описа на СлРС. След като в исковата молба страната е посочила, че представя документ за внесена такса, а такъв липсва към преписката, докладчикът по делото е следвало не да спре производството по него, а да укаже на страната в подходящ срок да изправи своята нередност така, както би постъпил по всяка една друга искова молба, която се депозира пред него. Това не е в никакъв случай основание за спиране на производството по делото и не може да се приеме, че сме изправени пред хипотезата на чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК. Следва да се има предвид, че заповедното производство е особен вид производство и че съдът по заявлението следва да укаже на страната задължението й да довнесе дължимата държавна такса, но той не е съдът пред който тя следва да внесе таксата. Съдът пред който страната следва да представи доказателства за внесена държавна такса е съдът по депозираната искова молба по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.

         Предвид изложеното следва да се отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно, делото да се върне в Районния съд, където също следва да бъде възобновено и съдът да предприеме необходимите процесуални действия по движението му.

         С оглед гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.08.2014 г. по ч.гр.д. № 3563/2014 г. по описа на Сливенски районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ВРЪЩА делото на Районен съд, гр. Сливен с указание производството по него да бъде възобновено и съдът да предприеме необходимите процесуални действия за развитието му.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: