О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       Гр.Сливен, 20.01.2015г

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  в закрито заседание на двадесети януари, през двехиляди и петнадесета година,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

       като разгледа докладваното от съдия В.Ангелова ч.гр.дело № 616 по описа на съда за 2014г, за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

       Производството е  по реда на чл. 423 от ГПК.

       Образувано е  по възражението на  Г.Д. *** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 49/2014г по описа на РС-Нова Загора.

       В постъпилото възражение се твърди, че  уведомлението изобщо не е било залепено или ако е било, то е станало в нарушение на чл. 47 от ГПК. Показаната за доброволно изпълнение  била от 15.04.2014г. На тази дата било  изготвено и обявление да се яви в 2-седмичен срок до си получил призовката. Твърди се, че уведомлението било залепено на 24.04.2014г, неизвестно от кого, тъй като имало само подпис, но не и длъжност на лицето, залепило уведомлението. Същевременно, била изготвена справка за адреса му на 11.04.2014г,  4 дни преди изготвянето на показана за доброволно изпълнение, а не след,  както следвало да бъде.  Това означавало, че предварително ДСИ е разбрал, че не може да му бъде връчено съобщанието, затова е изискал справката. Счита, че първо следва да се установи, че не може да бъде намерен на адреса и едва тогава да се залепя уведомление. При тези действия изказва съмнение, че изобщо някой е залепил уведомление  и че този някой е бил призовкар от съда.

         Моли съдът да приеме, че не е надлежно уведомен чрез покана за доброволно изпълнение  и  срокът да възрази тече от уведомяването му със запорно съобщение, поради което е подал в срок  възражението. 

     След  преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено  следното от фактическа страна:

         По ч.гр.дело № 49/2014г по описа на РС-Нова Загора е била издадена заповед № 46 от 30.01.2014г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която е разпоредено  трима длъжници- Б.Д.Б., Г.Д.В. и И.И.Ж./ всички от гр.Нова Загора/ да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк/България/“ЕАД-гр.София сумата 13 179.74 евро-изискуема главница, 551.05. евро- изискуема редовна лихва, начислена за периода 05.07.2013г-24.11.2013г, 634.42 евро-изискуема наказателна лихва за периода 05.07.2013г-27.01.2014г, ведно със законнната лихва от 28.01.2014г до окончателното изплащане на вземането, както и 561.92лв- разноски по делото и 730лв- юриск.възнаграждение.

          На 31.01.2014г в полза на кредитора е  издаден изпълнителен лист за горепосочените суми, включващи главница, лихви и разноски.

          Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20142220400037 на ДСИ при РС-Нова Загора.

          ДСИ е изплатил запорно съобщение до работодателя на длъжника Г.Д.В., което е получено на 17.10.2014г.       

          На 22.10.2014г по ч.гр.дело  № 49/2014г по описа на РС-Нова Загора  е  подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника- Г.Д.В., който твърди, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта.

           С разпореждане от 23.10.2014г съдът му указва в едноседмичен срок да представи доказателства, от които да е видно, че е спазил срока за подаване на  възражението.

       Разпореждането му  е съобщено  на 07.11.2014г, но указанията на съда не са изпълнени.

       На 14.11.2014г същият длъжник подава заявление до РС-Нова Загора, в което моли съдът да приеме, че не е бил надлежно уведомен за заповедта и срокът му да възрази тече от уведомяването със запорно съобщение.

       С разпореждане от 01.12.2014г съдът е приел, че това заявление има харакер на възражение по чл. 423 от ГПК, поради което го изпраща по компетентност на Сливенския окръжен съд, заедно с приложенията.

       В изпълнение указанията на СлОС, длъжникът представи по делото заверен препис от поканата за доброволно изпълнение, ведно с разписката към нея. В разписката е отразено, че адресатът е бил посетен на 10.04.2014г, но не е намерен на адреса.  Отразено е  също, че  е  посещаван многократното, но не  е намерено лице, който да получи съобщението.

        На 24.04.2014г, на същия адрес: гр.Н. З., обл.С., бул.“П.Е.“ №*, ет.*, ап.* е било залепено уведомление, с отбелязване в разписката, че е залепено на входната врата на блок №*, на ул.“П.Е.“, на видно място за всички влизащи и излизащи граждани. В разписката  има дата, подпис на връчител  и печат .

        По делото е изготвена  справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника Г.Д.В., според която два адреса съвпадат с посетения от призовкаря, т.е. на  същия адрес лицето не е било намерено, поради което е било залепено уведомление. В него се указва на длъжника  в 2-седмичен срок да се яви в канцеларията на РС-Нова Загора, бюро „Призовки“, ет.3, ст. №10, за да получи съобщение по изп.дело № 20142220400037. В уведомлението е посочено още, че ако не се яви да си получи съобщението в указания срок, те ще се приложат по изпълнителното дело и ще се считат за редовно връчени.  

       Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:                     

       Възражението по чл. 423 от ГПК е  подадено в едномесечния срок от узнаване на  заповедта, което е станало с получаване на запорното съобщение от работодателя,  поради  което  е  допустимо.

       Разгледано по същество, е неоснователно.

       Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражение пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, като молбата му за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 423 ал.1 т.1-4 от ГПК.

        Следователно,  за да приеме окръжният съд възражениието по чл. 423 от ГПК, освен, че  следва да е подадено в едномесечен срок от  узнаване на заповедта, трябва да е доказано наличие  на  някое от основанията  по чл. 423 ал.1 т.1-4 от  ГПК.         

       В конкретния случай, длъжникът въвежда като основание за приемане на възражението му  чл. 423 ал.1 т.1  от ГПК - ненадлежно връчване на издадената заповед за изпълнение,

        Съдът не споделя тезата на длъжника, че не  била спазена процедурата по залепване на уведомление по чл 47 от ГПК  и че справката за адресната му регистрация е изискана от ДСИ преди изпращането на поканата за доброволно изпълнение.

       След като длъжникът не е бил открит на адреса за връчване на показана за доброволно изпълнение, с разпореждане от 11.04.2014г,  ДСИ  е изискал справка за постоянния му и настоящ адрес. След нейното представяне и след като се е уверил, че това е адреса на длъжника, с разпореждане от 15.04.2014г, ДСИ е разпоредил да се залепи уведомление на същия адрес.

       Уведомлението е залепено на 24.04.2014г.  С него се дава 2-седмичен срок на длъжника да си получи книжата от канцеларията на РС-Нова Загора. След изтичането на този срок , те се прилагат по делото и се считат за редовно връчени.

       Неприемливи  са твърденията на длъжника, че  въобще не  било залепено уведомление или ако е залепено, то не е от призовкар.      

      Съгласно разпоредбата на чл. 44 ал. 1 от  ГПК,  длъжностното лице по призоваването притежава удостоверителна компетентност относно датата и начинът на връчване, както и относно всички действия във връзка с връчването.

       Представените по делото две разписки  съдържат  дата, начин на връчване, подпис на връчител и печат, поради което следва да се приеме, че удостоверяват надлежно извършените от връчителя  действия по връчването, респ. по залепване на уведомлението.  

       Тъй като твърденията на длъжника за ненадлежно връчване на заповедта са недоказани, не съставляват предвиденото от закона основание по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК за приемане на възражението.   

       Така мотивиран, съдът    

 

 

О П Р Е Д Е ЛИ :

 

 

          НЕ ПРИЕМА възражение вх. № 3575/14.11.2014г, подадено от Г.Д. ***, с ЕГН- ********** против заповед № 46 от 30.01.2014г. за изпълнение на парично задължение парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 49/2014г по описа на РС-Нова Загора.

 

           Определението  не  подлежи на обжалване.

 

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: