ОПРЕДЕЛЕНИЕ                                       

16.01.2015г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ЧЛИНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като се запозна с докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 620  по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано частна жалба подадена на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 4 и ал. 5 и чл. 80 от ГПК

Частната жалба на Х.А.А. е подадена чрез неговия пълномощник адв. Г. М. *** срещу определение №159/28.10.2014г.  по гр. д. № 167/2014г. по описа на РС – Котел в частта за разноските, в която, след прекратяване на делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, съдът осъдил частния жалбоподател като ищец да заплати на ответницата сумата 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Поддържа се, че определението не е съобразено със задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, т.к. представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК представлявало „положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните“, за която съдът следи служебно. В случая ответникът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, съответно правото да претендира разноски не е упражнено надлежно, не е завършен фактическия състав и произнасянето на съда в тази му част било недопустимо.

Евентуално се поддържа, че определението е неправилно, т.к. в договора за правна помощ не е отразено надлежно, че възнаграждението е заплатено и следователно, то е недължимо.

Освен това в частната жалба е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата с оглед материалния интерес и обема на реално извършената работа по делото.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното определение като недопустимо, евентуално неправилно или евентуално да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна не е подала отговор по частната жалба.

Въз основа на данните от гр.д. № 167/2014г. на РС – Котел, въззивният съд намира следното:

Частната жалба е допустима при наличието на правен интерес и основание предвидено в нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Гр.д. № 167/2014г. на РС – Котел е образувано по предявения от Х.А.А. против Г.К. установителен иск за собственост върху недвижим имот, придобита чрез давностно владение, чиято данъчна оценка е в размер на 4 709.90лв.

След отстраняване на нередовностите на исковата молба, препис от същата е бил връчен на ответницата и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от нейно име чрез адв. М. Г. ***.

В отговора на исковата молба са изложени аргументи за недопустимост с оглед пасивната легитимация и необходимото другарство в процеса на всички наследници на бащата на посочената ответница, като освен това предявеният иск е оспорван и с оглед идентичността на имота, който ищецът твърди, че владее и този, за които ответницата е извършила фактически и правни действия за изграждане на ограда.

В първото по делото съдебно заседание ищецът и частен жалбоподател в настоящото производство не се е явил, не е изпратил свой представител, не е взел писмено становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Съобразно това и по изричното искане на адв. М. Г. като пълномощник и процесуален представител на ответницата делото е прекратено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК. Наред с това първоинстанционния съд е уважил искането за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е присъдил в тежест на ищеца същото в пълния размер от 800 лв. – посочен в договора за правна помощ.

В самия договор за правна помощ – сключен на 12.08.2014г. между ответницата и адв. М Г. е посочено, че възнаграждението от 800 лв. е платено в брой.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че частната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е и настоящия случай. Предпоставките да се реализира това право, освен визирания в разпоредбата процесуален резултат на делото, са свързани с наличието на доказателства за направени от ответника разноски, а когато същите са свързани със заплащането на възнаграждение за адвокат, изискването е да е сключен такъв договор и въз основа на него пълномощникът да е положил труд чрез извършването на процесуални действия в защита на правните интереси на своя доверител.

Посочените предпоставки в конкретния случай са налице и се установяват от данните по делото – посочени в изложението относно релевантните по частната жалба обстоятелства.

По делото е представено пълномощно и договор за правна помощ сключен от ответницата с адвокат – М. Г. ***. Последната в съответствие с възложената защита по делото е подала своевременно отговор на исковата молба аргументиран с фактическите обстоятелства на спора, имащи значение за правилното му разрешаване; явила се е в насроченото първо съдено заседание и е извършила активни действия, насочени към прекратяване на производството в съответствие с процесуалния закон и адекватни с оглед конкретното процесуално поведение на насрещната страна.

Противно на застъпеното в частната жалба становище нито законът, нито указанията в цитиранато Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, не предвиждат представянето на списък на разноските като предпоставка за упражняване правото на страните за разноски. Както процесуалният закона, така и задължителните указания в посоченото тълкувателно решение свързват представянето на списък като абсолютна процесуална предпоставка, но само с упражняване на правото на страната да поиска изменение на съдебния акт. Липсата му, обаче, не рефлектира нито върху възможността, за която и да е от страните да поиска заплащане на направените от нея разноски в различните хипотези на чл. 78 ГПК, нито върху възможността да поиска допълване на съдебния акт при евентуален пропуск от страна на съда да разгледа искането за разноски. Този извод се налага per argumentum a fortiori именно с оглед последното, в който смисъл са и указанията - дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева.

Не кореспондира с данните по делото и твърдението в частната жалба, че в представения от адв. М. Г. договор за правна помощ не е отразено начинът и действителното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Изрично текстово, макар и не в предвидената в бланката графа, страните са посочили, че възнаграждението от 800 лв. е заплатено в брой, което съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева е достатъчно и договорът за правна помощ има значението на разписка.

Доводът в частната жалба за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение под размера на предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е основателен при съобразяване на критериите и указанията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева.

Критериите, от които следва да изходи съда при преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение са свързани от една страна с конкретната фактическа и правна сложност на делото и от друга със съответствието на възнаграждението с реално извършените от пълномощника – адвокат действия по делото. Иначе казано и с оглед сравнително ясната фактическа обстановка, следваща от представените писмени доказателства и постигането на конкретния резултат с оглед поведението на насрещната страна, аргументите за намаляване на разноските за възнаграждение на един адвокат по съображения за прекратяването на делото без решаването му по същество още в първото съдебно заседание, са основателни като в случая възнаграждението е уговорено над предвидения от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер и е прекомерно с оглед продължителността и сложността на делото.

Според оценяемия интерес, удостоверен с доказаната данъчна оценка и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, възнаграждението следва да се намали до 560 лв. с оглед отпадналата съобразно поведението на частния жалбоподател необходимостта от извършване на действията от страна на адвоката по събиране на доказателства и за правен анализ на установените с тях фактически обстоятелства, както пред първоинстанционния съд, така и в следващите инстанции.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ протоколно определение № 159 от 28.10.2014г. по гр.д. № 167/2014г. по описа на Районен съд – Сливен в частта относно  разноските – дължими от ищеца на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК като

 

НАМАЛЯВА размера на присъдените в тежест на ищеца Х.А.А., ЕГН ********** ***, представляван от адв. Г.М. *** с адрес на адвокатска кантора: гр. С., ул. „Г. И.“ № *, офис * от 800 лв. (осемстотин лева) на 560 лв. (петстотин и шестдесет лева).

 

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Х.А.А., ЕГН ********** за отмяна на същото определение над размера на присъдените разноски над сумата от 560 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

Определението не подлежи на касационно обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: