О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. С., 05.01.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева ч.гр.д. N 648 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Постъпило е възражение пред въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и подателят сочи като правно основание в разпоредбата на чл. 423 от ГПК.

Подателят на възражението твърди, че на 18.12.2014г. е получил от ЧСИ покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 1055/12г. за задължения към „ВиК“ – Сливен, от която било видно че срещу нея е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3298/12г. на СлРС. Към поканата бил приложен изпълнителен лист, от който било видно, че същият е издаден срещу лицето Л. И.Н. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.“ *-*. Едининят граждански номер на това лице съответствало на това на подателката, както и постоянният й адрес, но изпълнителният лист е издаден срещу друго лице, което не познава и никога не е живяло на адреса по изпълнителния лист. Твърди, че заповедта за изпълнение не й е връчена по надлежен ред и са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т.т. 1 и 2 от ГПК. Развива и съображения за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение. Моли възражението й да бъде прието от въззивния съд, да бъде отменена издадената заповед за изпълнение и да бъде обезсилен изпълнителният лист. С възражението са представени заверени ксерокопия от заповад за изпълнение по чл. 410 от ГПК, изпълнителен лист, покана за доброволно изпълнение разпореждане на ЧСИ, лична карта на подателката на възражението, адресна карта за настоящия й адрес  и договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и приложенията, намира, че то е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него производство – да се прекрати.

Съгласно разпоредбата на чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение може да възрази единствено длъжникът, субсидиарната правна възможност за това по реда на чл. 423 от ГПК също е предоставена изключително на него.

В случая е безспорно, че лицето, подало възражението пред въззивния съд – М.И.Н., не е била страна в заповедното производство. В подаденото от заявителя заявление по чл. 410 от ГПК тя не е била номинирана като длъжник, а за такъв е посочена Л. И.Н.. Против последната е издадена както заповедта за изпълнение на парично задължение от 17.07.2012г., така и изпълнителният лист от 10.09.2012г. Без значение е съвпадението на ЕГН и постоянен адрес на лицата М.И.Н. и Л. И.Н. – физическите лица се индивидуализират и идентифицират най-напред с трите си имена, и в конкретния случай това е достатъчно, за да се констатира различие между тях. Още повече, че самата подателка на възражението изрично сочи в него, че се касае за друго лице, не твърди наличие на грешка в имената, тоест – се разграничава от  адресата на заповедта и изпълнителния лист.

Така е видно, че възражение против заповедта, както и всички други правни действия, свързани със защитата в заповедното производство, е легитимирана да извършва само Л. И.Н., която е посоченият длъжник. М.Н., която не е била страна в това производство, няма правен интерес да подава възражение против заповедта, поради което то се явява недопустимо и съдът не следва да го разглежда.

Що се отнася до изпълнителното производство, което първоначално е започнало също против длъжника Л. И.Н., доколкото, видно от представените разпореждане от 19.11.14г. на ЧСИ и покана за доброволно изпълнение от 15.12.14г., изпълнението е било насочено против подателката М.И.Н., то последната може да търси защита против действията на ЧСИ по предвидения за това самостоятелен ред в ГПК. В настоящото производство съдът не може нито да обсъжда, нито да разрешава въпроси, свързани с изпълнителния процес, касаещи това кое лице е длъжник, правилно ли е конституиран, надлежна страна ли е, има ли идентитет между посоченото в изпълнителния лист лице и това, на което е изпратена поканата за доброволно изпълнение и т.н. Както се посочи по-горе, засегнатото от изпълнението лице разполага със съответните процесуални възможности, осигурени му от правната норма, да брани правата си.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  възражение по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК вх. № 7910/22.12.2014г. от М.И.Н. ЕГН ********** ***, ул. „Г. С. Р.“ № *, адв. Е. П., против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2068 от 17.07.2012г. по ч.гр. д. № 3298/12г. на СлРС, като НЕДОПУСТИМО, поради подаване от ненадлежна страна.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 648/14г. на СлОС, като НЕДОПУСТИМО.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването.

                            

                  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: