О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 07.01.2015 год.

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  М. Сандулов  гр. д. N 3  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 423 от ГПК и е образувано по повод възражението на Г.Д.Б. ***, чрез пълномощника му адв. Д.О. против заповед № 2272/30.07.2014г. по ч.гр. д. № 3321/2014 г. на Сливенския районен съд. Във възражението се твърди, че по повод издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20148410411108/2014 г. по описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 в камарата на ЧСИ. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение, но не на постоянния адрес на длъжника, а на работодателя му. За връчването длъжникът е узнал след двумесечен срок, което е попречило да възрази или да плати сумата по издадената заповед.Твърди се, че с трудовия договор длъжникът е бил назначен във фирма „Вади Жоб” ЕООД гр. Сливен на длъжност „берач на плодове и зеленчуци и изпратен на работа във Франция.  Едва след връщането си от Франция на 13.12.2014 г. е узнал за образуваното изпълнително дело  и е получил поканата за доброволно изпълнение и запорното съобщение от работодателя. Отделно от това се изразява и становище, че се обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение на основание на чл.419 от ГПК. Излагат се съображения за недължимост на сумата от 400лв. като се сочи, че реално дължимата сума е от 200лв. Моли се да бъдат взети предвид приложените към възражението доказателства, а именно трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, билет за автобус, самолетен билет. Иска се да бъде прието възражението, делото да бъде върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените действия в заповедното производство с указание по чл. 415 ал. 1 от ГПК, да бъде уважена частната жалба против разпореждане за незабавно изпълнение и се прави особено искане за вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение, като се претендират и разноски.

Безспорно е установено, че в периода от издаването на заповедта за незабавно изпълнение до 13.12.2014 г.  длъжникът Г.Д.Б. е бил на работа във Франция. Безспорно е също, че поканата за доброволно изпълнение не е била връчена на длъжника на неговия постоянен адрес, така както той е бил посочен в заявлението и в заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Пред настоящия съд длъжникът сочи, че, тъй като заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, е пропуснат законният срок да възрази против нея на основание на чл. 414 от ГПК, поради което се моли да се приеме настоящото възражение по реда на чл. 423 от ГПК, установявайки, че са налице предпоставките по  чл. 423 ал. 1 от  ГПК. Според разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, поради наличието на някоя от хипотезите на  чл. 423, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, може да подаде възражение до въззивния съд, което следва да стане обаче в месечен срок от узнаване на заповедта. Следователно е налице нарушение на правилата за връчване на съобщението, тъй като то не е връчено на адреса посочен по делото.  Поради това безспорно е допуснато нарушение, което обосновава необходимостта от приемане на възражението, тъй като самата заповед не е била връчена надлежно, а и в деня на връчване длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБългария.

Безспорно е, че  едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413 ал. 1 и чл. 419 ал. 1 от ГПК. В случая той е упражнил това свое право като е обжалвал разпореждането  за незабавно изпълнение. В случая обаче това обжалване може да се основе само на съображения извлечени от актовете по чл.417, а именно по отношение на представения към заявлението запис на заповед, от който произтича вземането.  Представеният в оригинал запис на заповед обаче отговаря на условията на чл. 535 от ТЗ, не са налице пороци които от външна страна да водят до неговата нищожност, поради което тази частна жалба се явява неоснователна.

Направеното искане за отмяна на наложения от ЧСИ запор върху трудовото възнаграждение на първо място е неоснователно, а на следващо не подлежи на разглеждане по реда на настоящето производство. Същото не е съпроводено с искане по реда на чл.420 от ГПК.

Страната е претендирала разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като към настоящият момент и по повод на това производство не е налице поведение на ответник, който да е причина за развилото се производство по повод на възражението.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 Приема възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК, подадено от Г.Д.Б. ***, чрез пълномощника му адв. Д.О. против заповед № 2272/30.07.2014г. по ч.гр. д. № 3321/2014 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.Д.Б. ***, чрез пълномощника му адв. Д.О. против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 2272/30.07.2014г. по ч.гр. д. № 3321/2014 г. на Сливенския районен съд.

 

Връща делото на  Сливенския районен съд за изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                        

 

                                                ЧЛЕНОВЕ