О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.01.2015 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 18 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. С., процесуален представител на Община Сливен против определение № 3106/08.12.2014 г. по гр.д. № 4407/2014г. на РС Сливен, с което производството по делото е прекратено, определена е цена на иска в размер на 320 006.28 лв. и е изпратено делото по подсъдност на Сливенския окръжен съд. Жалбоподателят посочва, че това определение е неправилно и незаконосъобразно. С него се било преграждало по-нататъшното развитие на делото и жалбоподателя бил лишен от възможност да прекрати договора си за аренда на земеделски земи, при който има явно неизпълнение на договорните отношения. Страната счита, че съдът неправилно е определил цената на иска в такъв голям размер. Тя не бил претендирала заплащане на арендни вноски, тъй като такива през годините, в които е сключен арендния договор са били заплащани. Претенцията на жлабоподателя била за прекратяване на договорните отношения, поради неизпълнение на други облигационни отношения. Това се явявало неоценяем иск и съдът непправилно бил посочил размер на цена на иска от 320 006.28 лв. Моли се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество от Сливенския районен съд.

         Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на 10.12.2014г. и в рамките на законно установения едноседмичен срок на 15.12.2014г./понеделник/ била депозирана процесната частна жалба.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 13.11.2014г. жалбоподателят депозирал в РС Сливен искова молба против „Прима“ ЕООД гр. Сливен. Ищецът посочил правно основание в депозираната молба чл. 9, ал.5 от ЗАС. От изложението на фактическата обстановка е видно, че същият твърди, че между страните е бил сключен договор за аренда на 800 дка земеделска земя, находяща се в землището на гр. Сливен за срок от 40 години. Договорът бил сключен на 02.06.2003 г. и срокът му бил до 02.06.2043 г. В договора освен дължима арендна вноска, се предвиждало и други ангажименти, които следвало да бъдат изпълнени от арендатора, като засаждането на трайни насаждения в определен срок и осигуряване на трудова заетост за около 100 работни места ежегодно. В исковата си молба ищецът твърди, че арендните вноски са били плащани, но другите условия по договора не са били изпълнени, поради което желае да развали сключения между страните договор за аренда на земеделска земя. От представения с исковата молба договор за аренда на земеделска земя се установява, че земеделската земя се предоставя срещу ежегодно арендно плащане в размер на 5.113 евро за декар при централен курс на БНБ 1.95583 лв. за декар.

         На 14.11.2014 г. докладчикът по делото се разпоредил ищеца да отстрани нередовности в исковата си молба, а именно в едноседмичен срок да посочи цената на исковата претенция, да внесе държавна такса и да представи квитанция, да представи актуална скица на процесния имот и да впише исковата молба. Същият бил предупреден, че при неизпълнение на указаното, производството по делото ще бъде прекратено. Ищецът получил това съобщение на 18.11.2014 г. С молба от 24.11.2014 г. поискал удължаване на срока. Молбата била уважена от съдията докладчик, като срока за изпълнение на указанията му бил удължен до 02.12.2014 г. С молбата от 24.11.2014 г. ищецът уточнил, че исковата му претенция е за прекратяване на договора за аренда и че не е посочил цена на иска, тъй като нямал претенция за заплащане на неустойки или други суми по договора. В определеният му от съда срок страната изпълнила останалите изисквания.

         На 08.12.2014 г. съдът постановил обжалваното определение № 3196. С определението си съдът приел, че съгласно правилата на чл. 69, ал.1, т.4 от ГПК размера на цената на иска е стойността на договора и възлиза на 320 006.28 лв. поради което предявеният иск се явява родово подсъден на Окръжен съд . Сливен. С оглед на това той прекратил производството по делото пред РС – Сливен и го изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Сливен.

         Като взе предвид така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

         Частната жалба е процесуално допустима като депозирана от лице с правен интерес от обжалване, разгледана по същество – неоснователна.

         Пред първоинстанционния съд не е бил предявен иск за парични вземания. Предявеният иск е за разваляне на договор за аренда. Съгласно трайно установената съдебна практика - определение № 722/24.10.2013 г. по чтд № 3067/2013 г. на ВКС, определение № 541/05.08.2014 г. на чтд № 1798/2014 г. на ВКС, при определяне размера на цената на иска по претенция за разваляне на договор за аренда на земеделска земя, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 69 ал.1 т.4 от ГПК, според която размерът на цената на иска при иск за разваляне на договора е стойността на договора. В случая това е сумата от 320 006.28 лв., изчислена съгласно договореното между страните в чл. 3 от Договора за аренда. По този начин цената на иска е над 25 000 лв. и родово подсъден да разгледа спора е Сливенският окръжен съд. Не са основателни оплакванията на жалбоподателя за това, че му се препятства по-нататъшното развитие на делото. Същото ще бъде разгледано по общите правила на ГПК с първа инстанция Окръжен съд – Сливен и по този начин ще бъде гарантиран триинстанционен контрол.

         Предвид изложеното следва да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

         С оглед гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3196 от 08.12.2014 г. по ч.гр.д. № 4407/2014 г. по описа на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: