ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

11.02.2015 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на единадесети февруари……………………….

през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело № 23 описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание  чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Община Сливен срещу Определение № 3197/08.12.2014г. по гр.д.№ 4408/2014г. по описа на СлРС, с което определил цена на предявения иск и е прекратил производството и изпратил същото по подсъдност на СлОС. Счита че неправилно е определена цената на иска, тъй като в исковата си молба е заявила че няма претенции за неплащане на арендните вноски, а че арендаторът не е изпълнил задължението си да използва имота по предназначението му и не е направил инвестицията, която е поел задължение да направи. Твърди че искът му е неоценяем. Моли съда да постанови определение, с което отмени обжалваното и върне делото на СлРС за разглеждане.

            Частната жалба е допустима и подадена в срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е основателна.

Производството по гр.д.№ 4408/2014г. по описа на СлРС е образувано по исковата молба на Община Сливен срещу „Канеко“ ООД по иск за прекратяване на сключен между страните договор за аренда от 02.06.2003г. СлРС е определил на основание чл. 70 във вр. чл. 69 ал.1 т.4 от ГПК цена на иска равна на стойността на всички арендни плащания за срока на договора – 25г. или сумата 284 792,26лв. Като е приел тази цена е констатирал, че делото не му е подсъдно го е прекратил пред себе си и изпратил с обжалваното определение същото за разглеждане от родово  компетентния СлОС.

Настоящата инстанция намира, че цената на предявения иск следва да се определи по чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно въз основа на дължимото арендно плащане за една година, като съображенията за това са следните:

При преценката за това дали при определяне цената на иска намира приложение т. 4 или т. 5 на ал. 1 от чл. 69 на ГПК следва да се изходи от съображенията  по които относно съществуването и прекратяването на договора за наем, законодателят е предвидил различно разрешение от това при останалите договори, попадащи в приложното поле на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК.

От текста на последната разпоредба не би могло да се направи тълкуване, че се отнася за договорите за наем, попадащи само под общата регламентация на чл. 228 от ЗЗД. Същественото, което отличава договорите за наем от останалите договори, към които намира приложение нормата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК при определяне цената на иска, е характеристиката им като периодични, в основата на което е и възможността да бъдат прекратявани само занапред – чл. 88, ал. 1 ЗЗД.

В този смисъл не съществува основание да бъдат изключени от приложното поле на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК договорите за аренда, които са типични периодични договори, с които се предоставя вещ за временно и възмездно ползване и, чиято специална регламентация в ЗАЗ е обусловена от специфичния предмет на наемното правоотношение – възмездното ползване на земеделски имоти, при запазване на останалите съществени характеристики на договора за наем.

Аргументи за последното се съдържат в чл. 8, ал.2, т. 2 от ЗАЗ, относно начина на определяне на арендното плащане  въз основа на „… наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи“, както и в препращането на §1 от ДР на ЗАЗ за неуредените въпроси към приложението на общото законодателство – несъмнено разпоредбите на чл. 228 и сл. от ЗЗД. В този смисъл Определение № 25 от 18.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 493/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков, постановено при преценка за наличие на предпоставките за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В подкрепа на приложението на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК е и Определение № 56 от 25.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 331/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова.

При наличието на противоречива практика на ВКС по чл. 280, ал. 1 ГПК  настоящата инстанция намира, че по въпроса за това, дали цената на договора за съществуване или прекратяването на договор за аренда се определя по чл. 69, ал. 1, т. 4 или по т. 5 ГПК, следва да приеме, че цената на иска се определя по чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК именно с оглед съображенията във връзка с периодичния характер на договора за аренда и приложимостта на разпоредбите на общото гражданско законодателство, касаещи договора за наем.

В частната жалба ищецът твърди че предявеният от  него иск е неоценяем, а не че цената му се определя по различен начин. Такова твърдение не намира опора и противоречи на разпоредбата на чл. 69 от ГПК. Въпреки това, обаче, тъй като е обжалвано определението за изпращане по подсъдност и определяне на цената на предявения иск, съдът следва служебно да провери правилността на същото.

По изложените съображения цената на предявения от Община Сливен срещу „Канеко“ ООД иск за разваляне на договор за аренда от 02.06.2003г. е 11 391,69лв. – цената по договора за една година. При тази цена на основание чл. 104 т.4 от ГПК, искът е родово подсъден на СлРС.

Следва да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато на СлРС за продължаване на производството.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

                     ОТМЕНЯ Определение № 3197/08.12.2014г. по гр.д.№ 4408/2014г. по описа на СлРС, с което определил цена на предявения иск и е прекратил производството и изпратил същото по подсъдност на СлОС.

                     Връща делото на СлРС за продължаване на производството.

         Определението  подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: