О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 20.01.2015 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 33 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 419 от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е  неправилно. Развива подробни материалноправни съображения относно надлежността на страните, изискуемостта на вземането, начина на формиране на размера му и твърди, че за уважаването на заявлението не е предпоставка, заложена в процесуалния закон, самото фактическо посочване от страна на заявителя на вида на задължението /солидарно или разделно/.  Счита, че в случая съдът е бил длъжен да издаде заповед за изпълнение, тъй като заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, искането не е в противоречие със закона или добрите нрави и длъжниците имат постоянен адрес и местопребиваване на теритрията на РБ.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Тъй като се обжалва отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение, няма подаден отговор от насрещната страна.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

За да се уважи искането по чл. 418 вр. чл. 417 от ГПК, е необходимо съгласно разпоредбата на чл. 418 ал. 2 от ГПК документът, въз основа на който се иска издаването на заповедта и изпълнителния лист, освен да принадлежи към кръга, очертан от правната норма, да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник.

В случая заявителят е поискал заповед за незабавно изпълнение срещу двама длъжници, като изрично е посочил наличие на солидарност на задължението и е обосновал произхода на вземането си с договор за заем и последващо прехвърляне на вземането от страна на първоначалния кредитор върху заявителя-цесионер.

Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи /какъвто настоящият не е/, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В представения договор двете лица срещу които се иска издаването на заповедта, са на страната на заемателя, но никъде в съглашението не е изрично уговорено, че двамата отговарят солидарно към заемодателя. Последвалото прехвърляне на вземането запазва условията на правоотношението. Така с договора за цесия не може да се създаде солидарност на задължението, каквато не е уговорена в договора за заем.

Поради това, след като в заявлението са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но те не намират аналог в съдържанието на представените към него документи, то съдът счита, че не са налице основания за издаване на исканата заповед.

В заповедното производство съдът е ограничен от поисканото със заявлението и или го уважава така, както е предявено, или го отхвърля /частично уважаване може да има само по отношене на размера или при повече от едно вземания/. Ето защо, доколкото от него се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист солидарно против двамата длъжници, но такава не е налице, съдът следва да отхвърли заявлението, а не да го оставя без движение и да дава указания на заявителя за поправянето му – т. 1 на ТР№4/13. Заявителят може да подаде ново заявление, като се съобрази с мотивите за отхвърляне.

Несподелим е аргументът на жалбоподателя, че в подобни случаи практиката на съдилищата била „винаги да се издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в които солидарността не е посочена, а дългът са третира като такъв в условията на разделност“. Доколкото липсва императивна правна норма в рамките на заповедното производство, липсва ТР или задължителна практика по чл. 290 от ГПК, настоящият състав счита, че не може самоинициативно да подменя волята на заявителя и сам да третира изрично негово искане за солидарно осъждане като такова за разделно /това и в исковия процес може да стане само с надлежни процесуални действия от страна на ищеца, а не по почин на съда/. Това означава той да излезе извън пределите на търсената защита и да се разпорежда произволно със спорното право. Освен това правната фигура на солидарността не е маловажна, тъй като рефлектира сериозно върху имуществената сфера на длъжника и както за него не е без значение дали едно задължение му е солидарно възложено наред с други длъжници, така и за кредитора не е безразлично дали задължението към него е разделено между длъжниците. Поради това е наложително, с оглед защитата на интереса и на двете страни, да бъдат прецизирани ясно и недвусмислено параметрите на отговорността на длъжниците.

Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и атакуваното разпореждане следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

          

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 641 от 17.12.14г. на КРС по ч.гр.д. № 289/14г. на КРС.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: