ОПРЕДЕЛЕНИЕ     N

гр. Сливен, 10.03.2015 год.

В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САН ДУЛ ОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от М. Сандулов въззивно ч.гр. д. N 75 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК. Постъпило е възражение от Ц.В.Т.,***, чрез процесуалният му представител адв. Е.П., против Заповед 56/14.01.2009 г. за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. 103/2009 г. на СлРС. Във възражението се твърди, че на 29.01.2015 г. е получил от ЧСИ М.М. покана за доброволно изпълнение по изп. дело 239/2009 г., от която било видно, че срещу него е издаден изпълнителен лист по посоченото ч.гр.д. Твърди, че заповедта за изпълнение не му е връчена по надлежния ред и е узнал за тази заповед едва от поканата за доброволно изпълнение. Затова счита, че са налице предпоставките на чл. 423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и моли възражението да бъде прието.

Настоящият състав констатира, че посоченото ч.гр.д. е унищожено, тъй като е изтекъл предвидения срок за неговото пазене. От електронната справка в деловодството на СлРС се установява, че съобщението до ответника по заповедното производство е било връчено по реда на чл. 47, ал.4 и ал.5 от ГПК. Безспорно е установено, че това уведомление е било залепено на постоянния адрес на подалия възражението, което е видно от неговата лична карта. Така съобщението е било връчено надлежно,


съгласно разпоредбата на чл.47, ал.7 от ГПК. Поради това не са налице предпоставките за приемане на възражението по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК. Не са налице и предпоставките за приемане на възражението по чл. 423 ал.1, т.2 от ГПК. Законът изисква съобщението да му бъде връчено лично, като под „лично" законодателят разбира да е връчено на съответното лице, което да е подписало съобщението. Залепването на уведомление не следва да се приеме за лично връчване по смисъла на чл. 45 от ГПК. Не е налице обаче втората предпоставка, а именно във деня на връчването да е установено, че подалият възражението не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р България. Вярно, че по делото е представена служебна бележка от работодател, но чрез нея не се установява в периода от 10.02.2009 г. до 30.03.2009 г. той да не е пребивавал в страната. Работата си при този работодател подалият възражението е започнал, видно от представената служебна бележка, от 11.05. 2009г. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не следва да бъде прието подаденото възражение.

Ръководен от изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението по чл. 423 ал.1 т.1 и 2 от ГПК, подадено от Ц.В.Т.,***, чрез процесуалният му представител адв. Е.П., против заповед 56/14.01.2009 г. за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. 103/2009 г. на СлРС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: