О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Сливен, 25.02.2015г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета  година, в състав: 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :   СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

                                                                           ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

 

в присъствието на секретаря ………………, като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз.гр.д. № 87 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл.274 във вр. с чл. 418, ал.4 ГПК.

Депозирана е частна жалба от „ХипоКредит“ АД против разпореждане № 19598/19.12.2014г. по ч.гр.д. № 4631/2014г. на СлРС, с което е отхвърлено заявлението в частта, с която дружеството е поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 5 450.00лева.

         В частната жалба се твърди, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Твърди се, към заявлението е представен договор за правна защита от който е видно размера на договореното адвокатско възнаграждение и начина на плащане – по банков път. Частния жалбоподател твърди, че в производството пред СлРС съдът е следвало да укаже по реда на чл.129, ал.2 от ГПК на заявителя да представи в едноседмичен срок доказателства за извършеното плащане. Като не е сторил това и отхвърлил заявлението в частта за разноски, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

След като се запозна с изложеното в частната жалба и приложеното ч.гр.д. № 4631/2014г. по описа на СлРС, настоящия въззивен състав намира за установено следното :

Атакува се разпореждане № 19598/19.12.2014г. постановено по ч.гр.д. № 4631/2014г. по описа на СлРС, в частта с която е отхвърлено искането на заявителя да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 450 лева. В мотивите си съдът е посочил, че не са представени доказателства за извършено плащане по банков път на договореното възнаграждение в размер на 5 450 лева, съгласно договор № 027026/17.10.2014г.

Към частната жалба са представени доказателства за извършено на 22.10.2014г. плащане по банков път на адвокатско възнаграждение по договор № 027026/17.10.2014г.

Разглежданата частна жалба е депозирана на 21.01.2015г., изпратена по пощата.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Частната жалба е депозирана в установения от съда срок, от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на инстанционен съдебен контрол. Поради това се явява допустима.

Разгледана по същество, съдът намира следното : Съгласно т.1 ТР от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

Към заявлението по реда на чл.417 от ГПК, депозирано на 02.12.2014г.,  образувано в ч.гр.д. № 4631/2014г. на СлРС, е представен договор № 027026/ 17.10.2014г. за правна защита и съдействие, със страни „ХипоКредит“ АД и адв. П.Д., с договорено възнаграждение от  5 450 лева и начин на плащане по конкретно посочена банкова сметка. *** заповедния съд не са представени. Съгласно т.1 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС -  Заповедното производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като са предвидени кратки срокове за произнасяне на съда, поради което е несъвместимо с даване на указания към заявителя по реда на чл.129 от ГПК. Представеното доказателство към частната жалба за извършено на 22.10.2014г. плащане на договореното адвокатско възнаграждение е следвало да се представи своевременно, ведно със заявлението по чл.417 от ГПК, депозирано пред СлРС. Същото няма характер на ново доказателство и не следва да бъде ценено от въззивния съд. При липса на доказателства за извършено плащане по банков път, заповедния съд е постановил атакуваното разпореждане в съответствие със закона и задължителната съдебна практика.

Предвид горното атакуваното разпореждане се явява правилно, съобразено със законовите разпоредби и като такова следва да бъде потвърдено.

         Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд на осн. чл.278, ал.2 ГПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане № 19598/19.12.2014г. по ч.гр.д. № 4631/2014г. на СлРС в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :