О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 19.02.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:     МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№93 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД, гр.София чрез пълномощник юриск.Т. против протоколно определение от проведено на 11.12.2014г. открито съдебно заседание по гр.д.№4312/2014г. на СлРС, с което на основание чл.238, ал.2, предл. първо от ГПК е прекратено производството по делото и на ответника са присъдени разноски.

            Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място посочва, че изпълнението на дадените от СРС указания за уточняване размера на мораторната лихва и заплащане на допълнителната държавна такса е израз на категоричното му становище, че поддържа исковете. На следващо място посочва, че определението на СлРС по чл.140 от ГПК не съдържа проект за доклад по делото, а от друга страна ГПК не въвежда форма на становището по отговора на исковата молба и същото може да бъде логично изведено от действията на страните. Счита, че хипотезата на чл.238, ал.2 от ГПК визира случаите на пълно пасивно процесуално поведение от страна на ищеца след завеждане на исковата молба, което се приема от закона като индиция за отпаднал интерес от водене на делото, какъвто липсвал в настоящия случай. Посочва, че е неправилно ищецът да бъде принуждаван да обременява исковата си молба с ненужни към него момент искания /в случая за разглеждане на делото в негово отсъствие/, с оглед угрозата да няма възможност да стори това по-късно. Освен това посочва, че е изпратил становище за първото съдебно заседание като експресна куриерска пратка, което поради дистанционното водене на делото от негова страна, поради отдалечеността та съда не е било депозирано своевременно за проведеното открито съдебно заседание. Посочва, че не е налице пасивно процесуално поведение от негова страна, обуславящо санкцията по чл.238, ал.2 от ГПК С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното определение.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – ответника Е.П.Н., който в  законоустановения срок чрез пълномощник адв. Д. е представил отговор, с който оспорва жалбата първо като неоснователна. Счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че ищцовото дружество е изпратило въпросното становище по делото от гр.София на датата на самото заседание, постъпило в съда едва на 13.12.2014г., като страната е допуснала забава при извършване на  действието по реализиране на своите права. Въззивникът не сочил уважителни причини за неизвършването на съответните процесуални действия. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.238, ал.2 от ПГК и е прекратил производството. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с предявени от „Дженерали застраховане“ АД, гр.София против Е. П. Н. при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Е.Н..

С определение №2973 от 12.11.2014г. СлРС на основание чл.140 от ГПК е приел и приложил като доказателства по делото представените с исковата молба документи и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2014г. от 10,30ч. Разпоредил е връчване на препис от отговора на исковата молба, подаден от ответника на ищцовото дружество.

Призовката за насроченото открито съдебно заседание е връчена на ищеца на 19.11.2014г. С призовката е връчен препис от отговора, подаден от ответника /нарочно отбелязване има направено в призовката/.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 11.12.2014г. от 10,30 часа ищцовото дружество не се представлявало от представител по закон или пълномощник. До този момент по делото не е постъпвало становище от негов представител относно разглеждането на делото. Няма постъпило становище по отговора на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответника адв.Д. е направила нарочно искане на основание чл.238, ал.2 от ГПК за прекратяване на производството и присъждане на направените разноски.

С обжалваното протоколно определение от 11.12.2014г. СлРС, като е намерил, че са налице условията на чл.238, ал.2, предл. първо от ГПК е прекратил производството и е присъдил на ответника направените по делото разноски в размер на 200лв.

На 13.12.2014г. по делото е постъпила молба от ищеца „Дженерали застраховане“ АД, гр.София чрез пълномощник юриск. Т., който посочва, че поради служебна ангажираност  не могат да осигурят процесуален представител за съдебното заседание на 11.12.2014г., но моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Изложено е становище по оспорванията, направени с отговора на исковата молба. Излага съображения по съществото на спора. Тази молба е изпратена чрез куриерска фирма, като видно от разписката, пратката е предадена за доставяне на 11.12.2014г., без отбелязване на час и е постъпила в регистратурата на СлРС на 13.12.2014г. в 16,10 часа.

Определението за прекратяване на производството е съобщено на ищцовото дружество на 06.01.2015г.  Частната жалба против него е подадена на 07.01.2015г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Безспорно, към момента на постановяване на обжалваното определение първоинстанционното производство се е намирало във фазата на провеждане на първо по делото открито съдебно заседание.

За да възникнат процесуалните възможности за ответника в това първо по делото о.с.з., визирани в разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК е следвало да са налице следните три предпоставки: неявяване на ищеца в първото открито съдебно заседание; да не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и не е взел становище по отговора на исковата молба.   

В случая, безспорно ищцовото дружество не е било представлявано в проведеното първо о.с.з. нито от представител по закон, нито от представител по пълномощие, като следва да се посочи, че е било редовно призовано за съдебното заседание. Към момента на провеждане на о.с.з. по делото не е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствието на представител на ищеца. Няма депозирано до този момент и становище по отговора на исковата молба, който безспорно, видно от отбелязването в призовката, е връчен на ищеца. Следователно трите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК са били налице. Ответника по иска се е възползвал от първата, дадена му от законодателя процесуална възможност и е поискал изрично чрез пълномощника си прекратяване на делото и присъждане на разноски.

На първо място във връзка с възраженията, направени в частната жалба, следва да се отбележи, че е ирелевантно обстоятелството, че ищецът при проверка редовността на исковата молба е изпълнил дадените от районния съд указания в тази насока. Поддържането на исковете към него момент /м. декември 2013г./ в случая е неотносимо обстоятелство. Следва само да се отбележи, че от този момент до насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е минал един продължителен период от близо една година, през който период е напълно възможно ищецът да е променил отношението си към предявените искове, респ. правният му интерес да е отпаднал, поради което са неоснователни изложените в частната жалба възражения в тази насока и поради което и законодателят е предвидил и възможностите, визирани в разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК.

Следващото, направено с частната жалба възражение относно изпращането на становище по делото за първото открито съдебно заседание, също е неоснователно.  Безспорно, към момента на провеждане на първото по делото о.с.з. на 11.12.2014г. от 10,30 часа, такова по делото не е постъпило. Въпросната молба, съдържаща искане за разглеждане на делото в отсъствието на представител на ищеца и становище по отговора на исковата молба е постъпила в СлРС едва на 13.12.2014г. в 16,10 часа.

Съдът не приема довода на жалбоподателят, че той е изпратил същата своевременно. Напротив, видно от разписката за предаване на доставката, същата е предадена на куриерската фирма в гр.София на 11.12.2014г. /без отбелязан час/ - в деня на насроченото открито съдебно заседание, като не е установено дори дали е преди 10,30 часа – часа на насроченото о.с.з. Ищецът, водещ дистанционно делото /така е изрично посочено в частната жалба/ следва да предприеме своевременно съответните мерки и да извърши съответните процесуални действия за защита на своя процесуален интерес. От момента на получаване на призовката за насроченото о.с.з. на 19.11.2014г. до провеждането му ищецът е разполагал с достатъчно дълъг период от време за организиране по оптимален начин на защитата си, в т.ч. и процесуалната си такава, както и съответните действия във връзка с процесуалното си представителство по делото. Той е следвало да извърши действията си по начин, гарантиращ пристигане на въпросната молба в съда преди съдебното заседание. Няма логика да се очаква, че куриер, приел молбата в гр.София на 11.12.2014г. /без отбелязан час, т.е. неустановено е въобще дали е предадена преди съдебното заседание/ би могъл да достави същата в гр.Сливен на същата дата и то до 10,30 часа. Не може да се приеме, че това действие е своевременно и адекватно на защитаваните интереси от страна на ищеца. Следва да се отбележи и че ищецът би могъл да изпрати молбата по факса на СлРС, преди предаването й в оригинал на куриер, като така би осигурил нейното своевременно постъпване по делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички условия, визирани в разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК и районният съд правилно и законосъобразно е прекратил производството по гр.д.№4312/2014г., като е присъдил на ответника направените от него разноски. Обжалваният съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

С оглед неоснователността на частната жалба, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна направените от нея разноски в настоящото производство в доказания размер от 100лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от проведено на 11.12.2014г. открито съдебно заседание по гр.д.№4312/2014г. на СлРС, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“К. Ал. Д.“ №* да заплати на Е.П.Н. *** сумата от 100лв., представляваща направени по делото разноски.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               

                                                                                             2.