ОПРЕДЕЛЕНИЕ №                                               

гр. Сливен, 23.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА,

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева ч.гр.д. №  102 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по възражение на основание чл. 423 ГПК.

Във възражението подадено от Т. Д. Д. се твърди, че не му е била връчена по надлежния ред заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 657/2011г., т.к. от м. март 2010г. е работи и живее със съпругата си в Република Германия.

Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 98/2012г. на ЧСИ П.Г., която не му е връчена надлежно.

Едва с уведомлението за наложен запор върху трудовото си възнаграждение е узнал за образуваното изпълнително и заповедно производство. Твърди, че не е бил известен до момента за издадената заповед за изпълнение, за която узнал за първи път на 19.02.2015г., когато е получено уведомление от ЧСИ и счита, че са налице преподсавките на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което моли възражението да бъде прието.

Освен посочените обстоятелства, във възражението са посочени и такива, които имат отношение към спора за съществуване на вземането, които обстоятелства са ирелевантни в настоящото производство.

В с.з. жалбоподателя се явява лично и с адв. Ел. П., която поддържа молбата на посочените в нея основания.

За насрещната страна – „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства – представени с възражението, намиращи се в ч.гр.д. № 6576/2011г. и показанията на разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка – В. С., се установява следното от фактическа страна:

По ч.гр.д. № 6567/2011г. по описа на РС – Сливен е издадена заповед за изпълнение № 4753/03.11.2011г. по чл. 410 ГПК, съгласно която Т.Д.Д. като абонат за обект на адрес:*** следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД, сумата 2 044.41лв. – за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2006г. – 30.09.2011г., лихва за периода 31.12.2006г. – 13.10.2011г. в размер на 662.84лв., законната лихва считано от 02.11.2011г. и разноски в размер на 54 лв.

Съобщение за издадената заповед е било връчено на 04.11.2011г.  на същия адрес, на който се намира посочения в заповедта обект, като връчването, съгласно удостоверението от длъжностното лице по връчванията при РС- Сливен, е осъществено чрез син на длъжника – Габриел Д..

Според показанията на свидетелката В. С., живуща в съседство на адреса, на която е връчено съобщението, през последните четири години, т.е. от 2010г., длъжникът е пребивавал в Германия със съпругата си. В тази връзка с възражението е представена карта за здравно осигуряване от Здравна каса в Германия.

От показанията на свидетелката не може да се приеме за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че към 04.11.2011г. длъжникът не е имал обичайно местопребиваване в България. От показанията й, обаче, с оглед и на извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. се установява, че към момента на връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение, връчването е осъществено чрез непълнолетно лице – Габриел Д., син на длъжника, който към същия момент е бил на възраст 15 години.

Въз основа на осъщественото връчване на съобщението на длъжника чрез непълнолетно лице, съдът по ч.гр.д. № 6576/2011г. е приел, че не е постъпило възражение по чл. 414 ГПК и е издал изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.

Въз основа на издадения на 23.11.2011г. изпълнителен лист в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД е образувано и.д. № 20128370400098, по което е на 19.02.2015г.връчена ПДИ и уведомление за запор върху трудово възнаграждение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че възражението е допустимо – подадено е от надлежно легитимирано лице в едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК и е основателно в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

От събраните по делото доказателства не може да се приеме за несъмнено установено, че към момента на връчване на съобщението – 04.11.2011г., длъжникът е имал обичайно местопребиваване в Република Германия. Показанията на свидетелката са косвени, като от представения препис от здравно осигурителна карта не може да се приеме, че длъжникът е пребивавал с цел работа или друго намерение за трайно установяване извън територията на Република България.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение, обаче, не е връчено надлежно, поради нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК – съобщението да е връчено чрез друго пълнолетно лице, което е съгласно да я приеме. Несъмнено от данните по делото се установява, че е връчено чрез непълнолетен син на длъжника, поради което възражението следва да бъде прието с произтичащите от това последици – предвидени в разпоредбата на чл. 423, ал. 3 ГПК, а именно – спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК.

По аргумент от разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта относно разноските, в която част във възражението не е направено искане.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО на Т.Д.Д., ЕГН **********, СЪ ССЪДЕБЕН АДРЕС: ГР. С., ул. „Г. С. Р.“ № * срещу издадената заповед за изпълнение № 4753 от 03.11.2011г. по ч.гр.д. №6576/2011г. по описа на РС – Сливен, относно осъждането на Т.Д.Д. като абонат за обект на адрес:*** следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД, сумата 2 044.41лв. – за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2006г. – 30.09.2011г., лихва за периода 31.12.2006г. – 13.10.2011г. в размер на 662.84лв., законната лихва считано от 02.11.2011г. и разноски в размер на 54 лв.

 

СПИРА изпълнението по издадената на основание чл. 410 ГПК заповед за изпълнение № 4753 от 03.11.2011г. по ч.гр.д. №6576/2011г. по описа на РС – Сливен, относно осъждането на Т.Д.Д. като абонат за обект на адрес:*** следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД, сумата 2 044.41лв. – за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2006г. – 30.09.2011г., лихва за периода 31.12.2006г. – 13.10.2011г. в размер на 662.84лв., законната лихва считано от 02.11.2011г. и разноски в размер на 54 лв.

ВРЪЩА ч.гр.д. № 6576/2011г. на РС – Сливен за разглеждане на делото с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: